Непоносимост към глюкоза

Непоносимост към глюкоза

Съдържанието на глюкоза в кръвта се обозначава с понятието кръвна захар. Глюкозата представлява главен източник на енергия за тъканите в организма и е важен показател за състоянието на въглехидратната обмяна.

Поддържането на нивото на глюкозата в определените граници е важно за правилното функциониране на тъканите и органи в тялото.

Някои от тях като черен дроб, мускулни клетки и мастна тъкан могат да използват като източник на енергия не само глюкоза, но и други източници, докато други – като централната нервна система и червените кръвни клетки могат да използват само глюкозата.

Клетките на мозъка не могат да синтезират глюкоза, нито да я складират в резервна форма, поради което е необходимо постоянното ѝ доставяне с кръвта. Това изисква нивото ѝ да е постоянно и да не се понижава или повишава рязко. Поддържането на нивото на кръвната захар се извършва от централната нервна система, от множество хормони, сред които основно място заема инсулинът, отделян от панкреаса.

Непоносимостта към глюкоза е предиабетно състояние, което се асоциира с инсулинова резистентност. Възможно е непоносимостта към глюкоза да предшества диабет тип 2 много години преди възникването му. Смята се, непоносимостта към глюкоза е рисков фактор и за настъпване на смърт. Непоносимостта към глюкоза е известна още като нарушен глюкозен толеранс.

Симптоми при непоносимост към глюкоза

Симптомите при непоносимост към глюкоза включват повишена кръвна захар (между 7 и 11 mmol/l) след нахранване. Симптомите предшестват диабета и могат да включват хипергликемия, нощно уриниране, увеличено количество на урината, парене по краката и други.

Симптомите при непоносимост към глюкозата могат да се проявят и при болестни състояния като диабет тип 1, диабет тип 2, панкреатит, синдром на поликистозните яйчници, гестационен диабет, хемохроматоза, рак на панкреаса и др.

Диагностициране на непоносимост към глюкоза

За да се установи непоносимост към глюкоза, най-често се прилага изследване на кръвната захар сутрин на гладно. При стойности на кръвната захар около и над-горната граница на установената норма се прави специфичен тест за обременяване с глюкоза.

Преди вземането на кръв за кръвна захар, 75 г глюкоза на прах се разтваря с 150 мл вода, след това се взима кръв на гладно и пациентът изпива глюкозата.

Последващото изследване на кръвната захар е на 60-та и 120-та минута след изпиването ѝ. Чрез теста се оценява възможността на панкреаса да отговори с адекватна секреция на инсулин при натоварване на организма с въглехидрати.

Определянето на глюкозата в кръвта е най-добрият начин да се диагностицира непоносимостта към глюкоза.

Диабет

Лечение на непоносимост към глюкоза

При установяването на непоносимост към глюкоза лекарят назначава лекарства, които да контролират състоянието. Тъй като хората в предиабетни форми са изложение на повишен риск от сърдечни заболявания и инсулт, е възможно да се предпишат и лекарства за лечение на съществуващо високо кръвно налягане или висок холестерол.

Според американския колеж по ендокринология диетата с ниско съдържание на мазнини и висок прием на фибри от пълнозърнести храни, плодове и зеленчуци може да помогне за лечение на предиабета. Умерените упражнения също са много важна част. Хората с наднормено тегло трябва да намалят най-малко 5-10% от телесното си тегло, за да намалят риска от развитие на диабет тип 2.

Последствия от непоносимост към глюкоза

Ранното диагностициране и адекватно лечение на предиабетните състояния са изключително важни за предпазване от диабет. В противен случай нарушеният глюкозен толеранс може да причини диабет. Захарният диабет е хронично и социално-значимо заболяване, при което се наблюдава повишено ниво глюкоза в кръвта.

Съществуват 3 вида диабет – тип 1, тип 2 и гестационен диабет. Диабетът тип 1 се характеризира с частична или абсолютна липса на инсулин, поради което е познат още като инсулинозависим диабет. Той най-често се проявява в детска и младежка възраст, но не е изключено да се появи и на по-късен етап от живота.

За диабет тип 2 доскоро се смята, че се проявява най-вече при възрастните хора, поради което дори е наричан старчески тип диабет. В последните години започва да се появява във все по-ранна възраст заради масовото затлъстяване и повишената консумация на захар. Той се характеризира с инсулинова резистентност.

Гестационният диабет се появява в третия триместър на бременността и отшумява след раждането. При жените, които са развили този диабет, има по-голям риск за развити на диабет тип 2 в по-късна възраст.

Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!

Виж повече

Рейтинг

5 0
4 2
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати