Синдром на хроничната умора

Синдром на хроничната умора

Синдромът на хроничната умора представлява болестно състояние с неизвестна етиология. Описан е като заболяване за първи път през 1980 година. Синдромът на хроничната умора се характеризира с умора, която не преминава с почивка и се влошава след извършването на физическа или психическа работа.

В сравнение с много други хронични заболявания, синдром на хроничната умора няма известен причинител /както при инфекциите/, няма лабораторен показател, по който да се открие и няма кой знае какви възможности за терапия.

Другото медицинско наименование на синдрома е миалгичен енцефаломиелит. Енцефаломиелит означава възпаление на главния или гръбначния мозък, а миалгияболки в мускулите. Именно този термин е предпочитан от много автори, за които умора е прекалено неспецифичен термин, който не успява в пълна степен да отрази клиничната картина и степените на тежест на самата умора.

Синдромът на хроничната умора може да се наблюдава може да се наблюдава след прекарана настинка, инфекция, по време или след стресова ситуация. Възможно е да се развива много бавно, без ясна причина и определено начало, изтощавайки напълно пациента, понякога с години.

Здрави и изпълнени с енергия хора започват да се оплакват от лесна уморяемост, слабост, проблеми при съсредоточаването, болки в стави, мускули и лимфни възли. Жените по-често са засегнати от синдром на хроничната умора, но не е изключено тези данни да се дължат на игнорирането на проблема от страна на мъжете.

Все още съществуват редица съмнения относно причините за възникване на синдром на хроничната умора. Като евентуални причини се разглеждат желязодефицитната анемия, хипотония, хипогликемия, хормонални промени, автоимунен процес, алергична предразположеност. Една от най-новите версии е инфекция с човешки херпес вирус 6.

миалгичен енцефаломиелит

Симптоми при синдром на хроничната умора

Освен нарастващата умора, този синдром се характеризира с обърканост, трудно съсредоточаване, проблеми със запаметяването; проблеми със съня; болки в гърлото, мускулите и ставите; болезнени и увеличени лимфни възли на подмишницата и врата; главоболие с различна от обикновено сила и локализация; траеща 24 часа умора след извършването на физическа или психическа дейност.

Към тези симптоми в редки случаи се добавят обърканост, задух, психологични проблеми, аритмия, болка в корема, гадене, отслабване на тегло и др.

Синдромът на хроничната умора има няколко форми на тежест на протичане. В леката форма засегнатото лице може само да се грижи за себе си, но се нуждае от повече почивка. Умерената форма на синдрома се характеризира с ограничена двигателна активност, сънят е нарушен, а симптомите варират.

В тежката форма се извършват само минимални двигателни дейности, съсредоточаването е много трудно, а засегнатите лица ползват инвалидна количка. В много тежката форма лицата прекарват деня в леглото, изпитват непоносимост към шумове и фотофобия.

Диагностициране на синдром на хроничната умора

Диагностицирането на този синдром се извършва на база изключването. Той се проявява със симптоми, които са характерни за редица заболявания, което затруднява всеки лекар. Необходимо е да се назначат лабораторни и други видове изследвания, които да отхвърлят евентуални заболявания.

хронична умора

Лечение на синдром на хроничната умора

Няма специфично лечение на синдром на хроничната умора, но все пак могат да се вземат някои мерки за решаване на проблема. При някои болни състоянието продължава месеци и дори години.

Препоръчват се промени в начина на живот, но не бива да се прибързва с претоварването. Трябва да се извършват умерени, но редовни физически упражнения с помощта на физиотерапевт.

Прилага се терапия за проблеми от психиатрично естество, какъвто е депресията. Тя може да бъде както с прилагане на медикаменти, така и с поведенческа терапия. При наличие на съпровождащи болки се назначават нестероидни противовъзпалителни средства.

Изключително важно за болните е да се научат да живеят нормално, въпреки наличието на симптомите. Денят може да се планира в зависимост от индивидуалните предпочитания. Стресът се ограничава до минимум, осигурява се достатъчно сън, храненето е балансирано.

Емоционалната подкрепа е изключително важна в терапията за лечение на синдром на хроничната умора. Клиничните прояви са индивидуални за всеки отделен пациент. Някои болни се възстановяват напълно, докато при други симптомите продължават в течение на години и цялостното връщане към предишния начин на живот е почти непостижимо.

Статията има информационен характер и не замества консултацията с лекар!

4.3
Общо 4 гласували
5 2
4 1
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати