Моите коментари

Не се притеснявай. И като го правите не тряя да бързате а да сте отпуснати и да се наслаждавате на момента. Това не е спринт 100м. Колкото по-бързате толкова по-няма физически да сте готови и като цяло няма да е толкова хубаво. Много целувки и пак целувки тряя да има (той тебе, ти него няма нужда да се оправя :D). Успех :)

Хубаво е че имаш интереси в музиката но наистина поговори с родителите си. Нали нормален разговор без каране и викане защото става дума за бъдещето ти и наистина човек тряя да е спокоен и да има изслушване. Дори и нещата които се пишат тука - тва са само мнения на хора, дали е добре за теб..не се знае - ти помисли и реши кое е най-добрия път за теб. Не приемай написаното като че е написано като закон и че тряя да се следва. Кой съм аз че да ти казвам какво да правиш? Но ето ми съвета: както казах говори с родителите си, говори с приятелки на приятелките ти занимаващи се с музика, пак потърси къде може да учиш музика, има ли някой който се занимава с музика в твойто училище или в твоя град? Ако си се разбирала добре с даскала ти по музика в по-малките класове в предишното ти училище отиди там и нека той/тя ти кажат нещо повече по въпроса, все пак хора с общи професии се знаят. Но наистина най-важното е да знаеш колко си добра в това което харесваш. Едно е да харесваш нещо и да си горе-долу добър в него а пък друго е да го харесваш и да си супер в него. Не ти казвам да не си търсиш мечтата но аз осъзнах че с хобито/интереса си не съм добър до степен такава че мога да си изкарвам прехраната затова се занимавам с друго. Аз пак имам време за интереса си но то е само толкова хоби/интерес но не и кариера. Аз даже съм че за професионален футболист който не харесва футбола но го играе защото е добър в тази дейност и му плащат. Та това е хубаво човек да има тези примери в главата преди да прави големи промени. Та и друг вариант е ако в рисуването те бива - рисувай за кариера пък винаги можеш да отделяш и време за музика. Успех :)

Странно. За такива работи не съм чувал или срещал. Аз само не знам защо е нужно човек да бърза толкова и да мисли за деца и семейство. Наслаждавайте се заедно кефете се излизайте ама когато почне човек да е много сериозен много от рано се започват историйте. Все пак ако той не беше толкова ,,сериозен'' към теб на тебе нямаше да ти прави толкова впечателение дали излизате с приятелите му или пък дали той се е виждал с твойте родители и познати. Но сега ти си мислиш е добре ако трябва да сме в по-сериозна връзка и да мислиме за в бъдеще заедно защо той се държи така странно? Та отпуснете се малко. Ти си на 20 той на 26. Нищо лошо да сте сериозни но просто казвам, защото може би това още по-силно те кара да си мислиш защо не иска да излиза с друга компания. Аз от началото като почнах да чета си помислих - не иска да те запознае с родителите си... добре може би не ги харесва, или не иска да имаш лошо впечателение за него защото според него те са .... но наистина ми е странно защо пък не излизате в компанията на негови а и твои познати и приятели. Според мене е странно и може да го питаш защо така онова.. все пак ако мислите да имате сериозна връзка питайте се и сериозните въпроси. Не бъдете стеснителни, не лъжете, не крийте един от друг така му кажи. Все пак на сватбата само ти и той ли ще сте. Шегите настрана но ако няма подобрение аз не знам как може ти да трябва да избираш - или си с него без света около тебе или си със света но без него. такива граници не тряя да има. Успех :)

Радвам се и аз че съм ти помогнал със съвета си. Успех :)

Тва мен много ме дразни как до сега училищата не правят нищо по този въпрос. В смисъл ако някой физически наранява друг се взимат мерки, но ако някой психически наранява друг - никакви последици няма. Не си само ти има много така наранявани ученици и просто не е редно. Някой е с наднормено тегло, друг е пък много слаб, трети носи очила и тнт и тнт. Потресаващо е че ученици обиждат ученици на такава основа. Моят съвет към теб е следния: знай че всеки човек е различен. Аз съм различен от тебе и ти си различна от другите в този сайт и класа ти. Това е нормално. Истината е че тези които казват лоши думи на теб си имат свои проблеми. Семейни проблеми или не са възпитавани както трябва или им липсва обич и единствения начин по който могат да се почувстват по добре сами за себе си е чрез това да те ругаят теб. ,,хаха вижте ме всички колко съм ,,готин'' като казах ..... на това момиче''. Те са прецаканите. Не се променяй защото някои си хора които не заслужават твоето внимание имат някакво мнение за тебе. В този случай не си променяй класа/паралелката ами просто се концентрирай върху важното а това е да учиш. Знам че е трудно защото те наричат имена но ето какво ти предлагам да направиш по тоя въпрос. Отиди при директора и говори с него че има няколко в твоя клас които те наричат имена и това има негативни последици върху способността ти да учиш и най-вече те нараняват психически по този начин. И наистина с нормален разговор без викане му кажи че няма да напуснеш стаята му докато не ти каже какво смята да предприеме защото не се шегуваш, това е сериозна тема и трябва веднага да се вземат мерки. Ако това не помогне отбягвай ги тези които те дразнят и както казах концентрирай се върху нещата които са важни а не върху тех. Говори с близък учител или на родителска среща кажи как стоят нещата пред родителите на тези които те дразнят. След 2 години ше си в университет в друг град, други ученици там та тия сега които те дразнят изобщо няма да ги има. Това е само временно, после и цял живот може да не ги видиш та те са нищожни за тебе - не са ти важни за бъдещето ти та да се съобразяваш с тях или да напускаш класа си. Гони си твоя живот и гледай да си с хора които те подкрепят като близки и роднини тва е важното. Пожелавам ти успех :)

,,В момента мисля къде точно съм сгрешила, че не се получи връзката ни.'' - единствено че сте се карали. И то не е твоя вина ами и на двамата. Казват че караниците са част от тва да е човек с друг но аз не съм на това мнение. А иначе ти самата според мене не трябва да се упрекваш защото той може би си е и търсел причина да те остави заради другата жена. На едни от най-красивите жени са им изневерявали като Ева Лонгория, Шерил Коул, Холи Бери и нали той не ти е изневерил с някой но те е напуснал и не е хубаво ти да си мислиш че тя е по-хубава от теб и тнт. Тези които изневеряват са така по характер, по възпитание, по зрялост. Но в твоя случай може би той е имал други интереси - ти да сте заедно в стабилна връзка а тоя да се забавлява само. Според мен няма какво да се занимаваш с него, защото той пак така може да ти направи дори исега да се върне при тебе. Но ако наистина го обичаш и мислиш че е свестен и че имате бъдеще заедно - хвани го пак. Успех :)

Това че те удря си е семейно насилие. Това не трябва да се търпи защото тука говориме за живота си. Мъже под път и над път. Може да е трудно да го напуснеш но според мене е правялният избор. Правялният избор за теб и за сина ти. Все пак той като порасте малко и мъжът ти те пак удря тогава синът ти ще се травмира повече от колкото да израстне без баща или пък с доведен баща. Наистина бих изкал да кажа нещо позитивно или нещо което ще те утеши но не виждам какво. Не мога да кажа че нещата ще се променят защото не вярвам в това. Както ти казваш щом вече имате дете и той пак не е спрял да прави каквото си иска и да е груп с тебе аз не знам какво други нещо би го променило в по-добра посока. Наистина ще трябва развод и да си се оправя. По-хубаво е да избереш неизвестното с надеждата за по-добро бъдеще от колкото да вижееш в лошото настояще с малката вероятност за по-добро бъдеще. То човек като него не трябва да е с жена изобщо - то и друга така ше бие и тормози. Някои хора просто не са за брак, деца и тнт но не ги интересува и си правят каквото си искат. Наистина пожелавам ти успех и се надявам да имаш куража да направиш правялният ход.

Според мене не му казвай че го обичаш но се забавлявайте. Наслаждавайте се - все пак тва е да се кефите. От там на там не му мисли дали това ше е сериозна връзка ше имате и деца или тнт. Не е нужно нещата да се усложняват. Просто каквото стане стане - като мислите че ще имате време да прекарвате заедно идеално - наслаждавайте се. Успех :)

Сподели си с човека до теб как стоят нещата та заедно да помислите кой е най-добрия вариант за вас. Той като нейн син може да поговори с нея по този въпрос вместо тебе. Но аз не знам ама тя не може ли да си живее с пенсията и колкото и помагате толкова? В смисъл вие може и другаде да живеете - тя си има пенсия и един-два пъти като ходи сина и да я вижда ше и се помогне тук там с нещо и тва е. Аз даже мисля че ти дори и да зарежеш сина и заради нея, той друга ше си намери и майка му и нея ще прогони. Защо ли? Защото тя иска сина и да е винаги до нея и не иска сина и да прекарва времето си с друга жена вместо да е с нея и да и ,,помага''. Та вина ти и той нямате никаква но майка му е проблем. Та или другаде ше тряя да живеете и тя да си живее сама с пенсията или заедно ше тряя да живеете но да се разбирате. Как ше почнете да се разбирате? Ми както казвам поговори с него и поискай да седнете на масата тримата и да си поговориме - нали че искате да живеете заедно, че се обичате, че искате да имате деца и тнт но ще трябва да си помагате взаимно за да може да няма сърдити или ограничени. То от ограничаване в един или друг смисъл на думата проблемите стават в едно семейство - някой не е на ниво с другите във финансово отношение, по работа, по внимание и тнт. Та затова като им казваш тези неща на масата кажи че трябва да си помагате а не да си разваляте бъдещето взаимно. Но е важно човека до теб да е обективен та наистина да те подкрепи и да вазвърне баланса иначе ако и той взима страна на майка му - ти си сама, няма да те подкрепи и нещата си остават като по старо му. В смисъл да кажеме ти работиш изкарваш пари за да има харана на масата но тя като не работи защо да не сготви та ти допринасяш и тя допринася а не ти да се чувстваш като слугиня както казваш. Просто трябва да поговорите и да има разбиране между вас, и без да ги заплашваш нито него нито тя но да кажеш ако нещата не се променят ти ще си тръгнеш защото нещата не са приемливи хем ти да си на работа, хем да имаш време за сина и, хем да готвиш, да слугуваш на майка му и ако искате деца и тях да гледаш - просто не е реалистично. Пак казвам ако не станат нещата с нормален, стабилен, без каране разговор - напусни го защото поне сега нямаш дете от него ами ако имаш и тогава искаш да го напуснеш би било много по-трудно наистина да го забравиш и да продължаваш напред. Успех :)

Според мене е лесно. Няма да ти е трудно. Когато сте двамата така ше и кажеш знам че ме поглеждаш така и така, знам че ме целуваш но като цяло имам да уча или там какво ти е извинението. Та все едно искаш да си с нея но ситуацията не е идеална, а не че тя не е идеалния човек. Та така и го кажи и ше те разбере. Успех :)

Не се отказвай ами го зарежи ти. Ти си му казала че го харесваш и той ту така ту онака. Само ти бави времето и ти си убъркана от това какво си мисли, защо е такъв, губиш си времето. Нали човек иска друга половинка за да са нещата още по-добри а иначе няма смисъл. Според мене той е нерешителен и несигурен в това което иска. Ти и да си идеалният човек до него - той като не знае какво иска нищо няма да стане според мене. Затова не си губи времето с него и го остави. Казала си му че го харесвеаш - той с спи на ушите пък по някой път е мил, и тнт. Спред мене той иска да има някой близо до него та ако реши един ден да е с тебе - веднага да може да ти каже да. Но този ден кога ше дойде, ше дойде ли изобщо... не се знае. Не мисля че си играе с твоите чувства защото няма причина все пак това би било глупаво от негова страна макър че изглежда нетактичен - по-горе си написала че той ти е казвал че бившата му липсва?? :D много глупаво нали? Та намери си друг - по-свестен. Успех :)

Поздравления за това че си му казала как се чувстваш към него. Само и той да бе така решителен и нямаше да го пишеш този въпрос. Но уви. Ето ги мойте 3 възможни причини защо не е решителен и хем не иска да се разделяте, хем не ти дава стабилен отговор: 1. жената преди теб го е наранила и той се бои от същото 2. харесва те но нещо незнайно го спира да отвърне чувствата 3. не те харесва и не знае как да ти го каже за да не те нарани. 1 и 2 причини са хубави защото когато сте заедно усамотени може да му кажеш че наистина го харесваш и че ако се плаши че може и ти така да му направиш както бившата му е направила - бърка се. Нали имаш шанс да го разубедиш. Можеш да го попиташ защо не ми дажаш отговор и не си решителен. Нали не се карайте - просто нормален разговор. Но ако е 3. остави го. Дори и да е нещо друго или той да те харесва и пак и пак да не е решителен просто го остави - все пак губиш си времето с човек който не знае какво иска. Той затова не ми харесва все пак ако наистина те уважава ше ти каже истината така така та дори и да не иска да ти каже защо не иска да е с теб поне да не те бави и да си губиш времето с него. Така просто не е хубаво да те държи в неисвестност и само да си убъркана. Как да му се харесваш питаш? - тука приемаме че не те харесва много много но искаш ти да почне да те харесва. Просто си прекарвайте добре и прави нещата които обича, но това пак може да е несполучливо и ти ше си кажеш нещо греша а вината не е в тебе. Все пак ти и идеална да си към него то изисква от човека до тебе да го оцени - не го ли оценява, не знае ли какво иска само ше ти гувби времето пак. Успех :)

60км от София, значи гаджето ти е от моя край някъде :D Кефете се и поговорете. В смисъл няма много детайли в това което си написала но като цяло всичко е наред, забавлявате се - супер. Само не знам какви са ви отношенията със съпруга ти и да не би да имате малки деца или той да е семеен и да има деца защото тогава би било трудно или болезнено да се съберете.

Човек е хубаво да е добър. По-хубаво от това нещо няма и те поздравявам за това че го правиш. Например аз затова съм на този сайт - харесва ми да помагам на хората търсещи съвети. Давам стабилни отговори базирани на моя опит и се опитвам да помагам. Но важното е да правиш добро за себе си също. Даже да правиш добро с приоритет себе си. От там на там нещата ще се наредят защото това да правиш най-доброто за себе си не пречи и да правиш най-доброто и за хората около тебе. В смисъл хората които са щастливи не са лоши с тези около тях. Но в твоята ситуация от това което си написала ми се струва че ти си добра с другите но не и със самата себе си. Та помисли си върху това което казвам. Може и да греша но ако съм прав само ще спечелиш като се промениш. И тва ми подсказва за следваото нещо което искам да ти кажа. Мислила си за самоубийство - супер. По-лошо от това няма на къде. Приеми го че наистина ти в по-лоша ситуация не може да си. Единствения избор е да почнеш да се изкачваш нагоре. Тва е истината. Нещата могат да станат само по-добри, по-лоши от сегашното положение не може да е. Ударила си дъното затова само може да гледаш към по-доброто и по-доброто. Това е хубавата новина. Но ти трябва да си го признаеш и да искаш да почнеш да се изкачваш нагоре. А за тоя който те е наранявал - забрави го - остави го. Мъже под път и над път. Даже 100 пъти по-добри е като мене щото аз не изневерявам :D шегите настрана но искам да ти кажа че той ти е изневерил, наранил те е та това го прави по-лош от всеки мъж когото видиш на улицата. Тези на улицата поне нищо лишо не са ти направили, та няма за какво да ти липсва и тнт. Ако можеш обгради се от хора които ти помагат и ти дават подкрепа както ти казваш в написаното по-горе и с желанието ти да се изкачиш нагоре - ше го направиш. Но аз мога да ги казвам тези неща но ти си тази която взима решението, силата е в тебе. Не казвам че е лесно но това е правялното решение. Пожелавам ти успех :)

Лоша ситуация наистина, но като цяло ти трябва да направиш правялното решение и то е да го оставиш този насилник. Нямаш смелостта казваш да споделиш това с приятелките си - не ти и трябва. Трябва да го споделиш с тези които могат да ти помогнат а според мен това е полицията. ,,Нещо в мен не иска да го остави...''?? Не мога да те разберем. Ти на 100% трябва да го оставиш иначе един ден може последиците да не са само червенина от шамар ами нещо много по-лошо. Тоя с когото си не трябва да е близо до каквато и да е жена - това е истината, опасен е към уязвимите. Да се върнем на твоят въпрос - наистина остави го и ето го моят пример как това трябва да стане на-лесно. Ако живеете заедно - вземи си багажа докато той е на работа или просто не си е в къщи. След това остивяш чантите при родителите си или при приятеля ти С с намерение да живееш там за известно време. След това отиваш директно в полицията и се оплакваш от домашен побой и заплахи. Ще кажеш на полицаите че освен физическите нараняваня той заплашва теб и майка ти че ако го напуснеш нещо лошо може да ви се случи. Полицията трябва да помогне на теб и на майка ти в този случай. Ти може и да го съдиш за физическия поражения но това е твой избор - важното е ти да се махнеш от него и да отидеш до полицията за да може ти и майка ти да сте в безопасност. Трудно е но трябва така да направиш. Колкото повече седиш с него толкова повече си губиш времето а по-лошото е че и живота може да си погубиш. Успех.

Като цяло казваш че има физическо растояние между вас, ревниви сте един на друг, карате се....хубавото е че казваш че сте само гаджета и че не сте в брак - разделете се. Знам че свучи глупаво но какво ви спира да се разделите. Само по компщтъра сте заедно и когато сте заедно се карате. Това ако е хубавото на една връзка.. Иначе другия вариант е да седнете пред коп'търа и да си кажете честно какви са ви проблемите и как можете да ги решите за да може и двамата да се чувствате по-добре. Без каране, без викане а просто нормален разговор. И без да си забранявате това и онова както казваш че вие по между си правите. Все пак не сте деца на 5 годинки и като родител да си забранявате неща. Компромиси един за друг - да, но забраняване .. не знам. И ако доверие нямате помежду си и се ревнивате не е хубаво. Без доверие нищо не става. Затова поработете и върху това. Но като цяло мъже и жени под път и над път, не сте женени, не се забавлявате в последно време... затова мисля че е най-хубаво да се разделите и да се забавлявате с други. Но пак ревността не е хубаво нещо, и с друг да почне да излизаш пак ше тряя да контролираш ревността. Успех :)

Съчувствам ти. В смисъл не е лесно а ти се опитваш да правиш това което е правялно и редно затова те поздравявам. Просто като ми казваш каки са учениците това е направо долно и аз не знам как израстват такива. Няма значение човек какво работи, богат или беден е, от село или от град е, с наднормено тегло ли е или е слаб.. уважение тряя да има. Това наистина трябва да го научат учениците от малки в училище. Не разбрах само кой е после идвал да ви викат че заради вас няма да изкарат хубави оценки - пак невъзпитаните май?. Аз на твое място бих разговарял с директора. Ако не може да го хванеш рано сутрин както казваш направи си час при него или по време на междучасията птиди до офиса му и кажи как стоят нещата. В смисъл ако директора който е на най-висок пост в училището не вземе мерки значи и той е на новото на учениците. Наистина опитай всичко за да говориш с него. От друга страна не ми харесва че синът ти така те е отминавал защото съм сигурен че знае че това което прави е нередно и че ще те нарани по този начин но все пак го прави. Защо ли? За да може да е като съучениците си. Имаше една поговорка/фраза- ,,Ако не можеш да ги надвиеш - присъедини се към тях''. Кажи на татко му да си поговори с него на тази тема и че е не е редно да те отминава така. Синът ти още не е осъзнал че хората около него - особено тези съученици нямат ама абсолютно никакво значение за живота му. Защо тогава се опитва да се впише като един от тях. Хората които искат най-много той да успее са семейството му - ти и татко му а не съучениците му които го по някой път и ругавят ти казваш. Синът ти ще смени училище, може би град и там ще намери други съученици - времето не стои - нещата се променят та наистина синът ви не тряя да ви отминава и той да се държи грубо с вас като че ли не сте му майка. Вие сте важните в живота му и вие ще сте около него цял живот а не някои си от класа му и това трябва той да го разбере. Ако директора не може да вземе мерки за другите ученици - поне вие поговорете със сина си. Не е лесно, и за теб и за него но е правялно. Както се казва и цигарите да се откажат нее е лесно но е правялно. Та опитайте нещата които казах ако наистина мислите че ще са от полза за вас и за сина ви. Успех :)

Хубав въпрос. Като цяло според мене мога да ти отговора с едно изречение - Силните жени плашат само слабите мъже. Но ще бъда по-подробен. ,,Въобще имам ли право да изисквам от някой да ме прави щастлива? '' - Разбира се. И според мене мъжът който търсиш го има но е трудно да се намери защото както няма много жени като теб, така и няма много мъже с подобни качества. А това ти трябва - някой който има твойте качества за да може ти да се отпуснеш и той да може да бъде такъв какъвто тряя да бъде - мъж. Сигурен съм че в твоята връзка ти правиш решенията, гониш задачите, мислиш за всичко докато човека до теб само работа и спане. Ти като цяло винаги може да се отпуснеш и да бъдеш другата жена в себе си но кой ще върши всичките задължения тогава? Всичко ще се разпадне в смисъл човека до теб ако не може да хване кормилото и ти се отпуснеш какво става? Затова според мене нищо ти няма на теб, даже качествата които ги имаш са идеални. Обикновено не харесвам цитати от хора но ше ти напиша един цитат на Мерлин Монро. Много е секси, кара ме да се чувствам като 12 годишен като и видя снимка :D но цитата си пасва с това че и тя е станала една от най-известните актриси което изисква труд и много други качества но е казала: ,,Нямам нищо напротив да живея в един мъжки свят, стига да мога да бъда жена в него''. Та да си жена не означава да не си финансово зависима или да си уязвима но мъжът тряя да е на място за да може ти да се чувстваш като жена. А за да може това да стане мъжът тряя да е стабилен и да има твойте качества та даже още повече и ти тогава ще можеш спокойно да си жената в този мъжки свят. Това е моето мнение. Успех :)