Огорчена съм, сърцето ми е разбито защото момичето, което смятах за приятелка и то много добра ме предаде. С нея се познаваме от първи клас. Споделяли сме си много неща, останали като дълбока тайна само между нас....
Всички се веселят, а аз съм с разплакано сърце. Защо ли става така ? И аз бих искала да имам добра компания, но уви нямам такава.
Какво ли трябва да направя, за да променя тази ситуация ?...
Направих го, наистина с добро сърце, защото знаех, че тя е добър професионалист в своята област. Няколко месеца нещата вървяха добре. Но забелязах, че някои от старите колеги ме поглеждат подозрително....
Но сърце не ми дава да го напусна. Ние се обичаме. Не знам какво да избера, любимия човек до себе си или да имам дете от друг мъж, който сигурно няма да обичам така силно.
Разкъсвам се от болка....
Подарих ти едно дървено сърце на което пише буквата ми. Надявам се винаги го пазиш и да се сещаш за мен.
На края се напих от студ и мъка, защото исках да си до мен,исках твоите прегръдки и целувки......
Че така е по добре, по - рано отколкото след време, когато се роди да е със слабо сърце и да се случи най - лошото.
Дори не знам дали това е най - лошото. Вече имам един аборт преди години, от бившият ми приятел....
Не знам нито къде или кога, нито при кой да отнеса разбитите си чувства, душа и сърце. Никой не знае колко съм наранена.
Искам болката да спре да ме мъчи, защото така бавно ме умира....