Откакто родих, на него сякаш не му пука за нас
редакция:
Аз съм момиче на 20 години и имам дъщеря на 2 месеца. И мъж който му е все тая какво става с нас. С него сме от 4 години, миналата година решихме да си имаме дете естествено искането ни се сбъдна. Когато забременях всичко беше нормално не се карахме той ми помагаше с каквото може. Бях в 4 месец когато той замина за чужбина уж да изкарва пари все пак бебе ще имаме, бяхме 3 месеца разделени. Прибра се 1 месец преди да родя и всичко беше променено - почнахме да се караме за най-малката дреболия.
Мислех си, че като родя нещата ще се оправят, но уви те се влошиха. Аз по цял ден си седях в къщи с бебето почти не спях, а на него му беше все тая. Сутрин излизаше в 7 и се прибираше късно към 11 вечерта. Когато го питах защо се прибира толкова късно той ''много работа, много''. В последствие разбрах, че никъде не работи, но не му го казах не исках пак излишни спорове. Сега вече работи от 1 месец, но вместо като се прибере от работа да си почине или да се погрижи за нас, той почва да звъни на неговите приятели и естествено те идват кой ще откаже безплатна бира?
От 2 седмици само се караме, дори има дни в който не си говорим, защото аз съм го изнервяла, макар че и здравей не му казвам. Всеки ден се събира с неговите приятели, когато му кажа хайде да излезем, той: ''излизай сама '' от 5 дни му оставям бебето, аз ходя на фитнес и вечер късно да бягам (в повечето случай те като спят), защото майчинството е само 2 години, а аз работя като фото модел в чужбина, а и отделно съм студент все някога трябва да си възвърна стария вид.
Но и малкото часове, прекарани с бебето му идват очевидно в повече, като се прибера от тренировка пак се почва неговите приятели до късно вечер. Но на мен вече ми писна, той не ми обръща никакво внимание каквото и да му кажа той е зает с неговите приятели и само повтаря аз искам свобода. Не го разбирам от каква свобода се нуждае като по цял ден нищо не прави, когато ходи на работа по цял ден пие кафе, вечер се прибира и пак пие с приятели и пак искал свобода.
Не искам да се разделяме все пак имаме дете, но на него каквото и да му кажа той нито приема- нито предава . Дайте ми съвет какво да правя защото аз вече не знам . . . :x:
Мислех си, че като родя нещата ще се оправят, но уви те се влошиха. Аз по цял ден си седях в къщи с бебето почти не спях, а на него му беше все тая. Сутрин излизаше в 7 и се прибираше късно към 11 вечерта. Когато го питах защо се прибира толкова късно той ''много работа, много''. В последствие разбрах, че никъде не работи, но не му го казах не исках пак излишни спорове. Сега вече работи от 1 месец, но вместо като се прибере от работа да си почине или да се погрижи за нас, той почва да звъни на неговите приятели и естествено те идват кой ще откаже безплатна бира?
От 2 седмици само се караме, дори има дни в който не си говорим, защото аз съм го изнервяла, макар че и здравей не му казвам. Всеки ден се събира с неговите приятели, когато му кажа хайде да излезем, той: ''излизай сама '' от 5 дни му оставям бебето, аз ходя на фитнес и вечер късно да бягам (в повечето случай те като спят), защото майчинството е само 2 години, а аз работя като фото модел в чужбина, а и отделно съм студент все някога трябва да си възвърна стария вид.
Но и малкото часове, прекарани с бебето му идват очевидно в повече, като се прибера от тренировка пак се почва неговите приятели до късно вечер. Но на мен вече ми писна, той не ми обръща никакво внимание каквото и да му кажа той е зает с неговите приятели и само повтаря аз искам свобода. Не го разбирам от каква свобода се нуждае като по цял ден нищо не прави, когато ходи на работа по цял ден пие кафе, вечер се прибира и пак пие с приятели и пак искал свобода.
Не искам да се разделяме все пак имаме дете, но на него каквото и да му кажа той нито приема- нито предава . Дайте ми съвет какво да правя защото аз вече не знам . . . :x:
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 3
51
41
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари