Приятелят ми ме удари в пристъп на ревност
редакция:
АнонименНовак
Много ме е срам да си призная, аз не съм свито момиче, което би позволило да го ударят, но се случи - приятелят ми. . . той го направи.
Всичко започна нормално, чудех се как да го представя на родителите си, но той започна да ме ревнува явно изведнъж и завърши недобре. Всяко излизане с него започна да става все по-голям и по-голям ад, той си призна че ме ревнува и че трябва да съм му вярна, за да може нещата да останат нормални. Следващия ден просто се усмихнах любезно на сервитьора, скандалът започна в ресторанта, продължи вкъщи и завърши с удар. След това стоях потресена не знаех какво се случва, а той повтаряше че аз съм виновна и че го заслужавам.
Не знам как да реагирам, какво да направя, да се опитам да го разбера?
Идеи?
Всичко започна нормално, чудех се как да го представя на родителите си, но той започна да ме ревнува явно изведнъж и завърши недобре. Всяко излизане с него започна да става все по-голям и по-голям ад, той си призна че ме ревнува и че трябва да съм му вярна, за да може нещата да останат нормални. Следващия ден просто се усмихнах любезно на сервитьора, скандалът започна в ресторанта, продължи вкъщи и завърши с удар. След това стоях потресена не знаех какво се случва, а той повтаряше че аз съм виновна и че го заслужавам.
Не знам как да реагирам, какво да направя, да се опитам да го разбера?
Идеи?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3
Общо гласували: 4
50
40
34
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Минах по този път. Винаги става по-лошо! Бягай много бързо, без да се обръщаш! Никога не е само веднъж! Ще има още и още! БЯГАЙ!!!! ЗАБРАВИ ГО!!!
това че ти е посегнал от ревност може да е за пръв но и за последен път за да разбереш че нямаш право на самоволие с неволната усмивка към сервитьора той се чувства застрашен че може някой друг да го замени това доказва че те обича но знай че вътрешно съжалява за постъпката и няма да си го признае поне в близките години
Преди години когато се запознах с мъжа ми след време постъпи по същия начин но не беше единичен случай това се повтори неколкократно просто имаше един такъв период и аз се опитах да го напусна но вътрешно изпитвах привличане и отново се връщах и отново сме се били за глупости и ето вече 16 години съм с него без официални церемонии и брак този период на посягане отдавна отмина и никога не ме е изоставил с нищо винаги ме е подкрепял и е бил до мен в най - трудни моменти дойде времето когато той сам започна да си признава грешките че когато ми е посягал след това е съжалявал за постъпката си и въпреки това не е смеел да покаже слабостта си за да не започна да надделявам с капризите и надмощието
Още се ревнуваме и обичаме - ако няма любов между двама няма и ревност