Баща ми не дава 5 пари за мен
редакция:
Ще започна от самото начало за да навлезете по добре в моята история.
Аз съм момиче на 19 години,
когато бях на 5 години майка ми ни остави и от тогава не съм я виждала, чичо ми почина когато бях на 8, и сега съм само с баща си, а баба ми и дядо ми живеят в друг град и са много възрастни.
До преди 1 година бяхме добре, разбирахме се, подкрепяше ме във всичко и изобщо не усещах че нямам майка. . . . НО преди година баща ми си хвана приятелка, в началото много се радвах и я харесвах страшно много, но преди 5 месеца чух техен разговор който ме озадачи.
Тя му казваше как трябвало вече да ме остави сама и те да живеят спокойно сами у нас, как само заради учението и капризите ми не оставали пари да излизат по ресторанти и кафета, а това което най-много ме озадачи и угорчи беше че той не каза нищо, а сякаш се замисли над това А от 3 месеца вече баща ми дори не говори с мен, не го интересува учението ми, а най-гадното стана преди месец когато усетих адска болка в черния дроб (имам операция от преди години заради киста), притесних се много да не се повтаря и звъннах на баща ми да го помоля да отидем до бърза помощ, а той ми отговори " Ами аз какво да направя, че те боли, върви и се оправяй, аз съм с Пламена (така се казва приятелката му) у тях и не мога да дойда". . .
Това ме нарани много, изобщо не се притесни за мен, дори не му пукаше че може кошмара от преди години да се повтори Кажете ми как да постъпя? Сама съм без него, нямам подкрепа от никого. . знам че все пак съм на 19 вече, но имам нужда от подкрепата на поне един човек от семейството ми Дайте ми съвет, Моля ви.
Аз съм момиче на 19 години,
когато бях на 5 години майка ми ни остави и от тогава не съм я виждала, чичо ми почина когато бях на 8, и сега съм само с баща си, а баба ми и дядо ми живеят в друг град и са много възрастни.
До преди 1 година бяхме добре, разбирахме се, подкрепяше ме във всичко и изобщо не усещах че нямам майка. . . . НО преди година баща ми си хвана приятелка, в началото много се радвах и я харесвах страшно много, но преди 5 месеца чух техен разговор който ме озадачи.
Тя му казваше как трябвало вече да ме остави сама и те да живеят спокойно сами у нас, как само заради учението и капризите ми не оставали пари да излизат по ресторанти и кафета, а това което най-много ме озадачи и угорчи беше че той не каза нищо, а сякаш се замисли над това А от 3 месеца вече баща ми дори не говори с мен, не го интересува учението ми, а най-гадното стана преди месец когато усетих адска болка в черния дроб (имам операция от преди години заради киста), притесних се много да не се повтаря и звъннах на баща ми да го помоля да отидем до бърза помощ, а той ми отговори " Ами аз какво да направя, че те боли, върви и се оправяй, аз съм с Пламена (така се казва приятелката му) у тях и не мога да дойда". . .
Това ме нарани много, изобщо не се притесни за мен, дори не му пукаше че може кошмара от преди години да се повтори Кажете ми как да постъпя? Сама съм без него, нямам подкрепа от никого. . знам че все пак съм на 19 вече, но имам нужда от подкрепата на поне един човек от семейството ми Дайте ми съвет, Моля ви.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 3
53
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари