Станах на 30 и още не съм бил с жена

Здравейте реших да ви разкажа своята история, просто защото човек има една склонност вътре в себе си да споделя с другите. Това е историята на част от моят живот до този момент. Това, че мога да остана анонимен ми дава възможност да говоря свободно. Спомням си, че като малък бях едно щастливо дете както всички останали деца. Един ден когато бях на около 7 години ме изнасилиха от тогава живота ми се промени. Затворих се в себе си и не общувах с останалите деца. Не казах на никого, странно е че се чувствах виновен и ме беше срам, това усещане продължи и в училищните години.

Не бях особено комуникативен, това ми попречи да бъда с момиче в училищните си години. Когато станах студент имах възможност да осъществя връзка с момичета, но се притеснявах " какво ще стане, ако разберат, че нямам опит ще ми се смее целият курс! " С годините преодолях травмата от детството или поне така си мисля. Дори и днес, когато си мисля за миналото не мога да кажа пред себе си че съм бил. . . дори и сега ми е трудно, просто много трудно, да кажа тази дума. Днес съм на 30г. работя, по нищо особено не се отличавам от всеки средно - статистически човек, но ми е трудно да имам връзка с жена.

Харесвам жени, но някак си ми е трудно да установя връзка мисля си: "на 30 години си коя жена би била с теб, ако знае че ще ти е първата жена. Може би ще си каже че съм пълен нещастник. " Един ден се свалях с една мадама, но тя тръгна с друг после ми се предложи, но аз отказах, чувството ми за достойнство не ми позволи да бъда с нея. А и как да съм след като цялата фирма би разбрала че не съм бил с жена. Когато тя тръгна с другия се прибрах в къщи вечерта и си легнах, усетих студенина по тялото си цяла вечер ми беше студено. Тогава осъзнах че липсата на любов в живота ми се отразява на здравето. Преодолях този емоционален срив. Днес усещам, че имам нужда от жена. Един мъж няма как да осмисли себе си ако не е бил с жена. Осъзнавам, че не ми тежи толкова нуждата от секс, а по скоро емоционалната нужда от секс и любов съчетани заедно.

Реших един ден да си поръчам проститутка, но ме спиря възможността, че може да е карана да проституира насилствено. Веднъж си писах с една такава дама тя ме попита защо "такова хубаво момче си търси проститутка" Аз и казах защо, че съм бил изнасилен като малък и това ми е разрушило възможностите с жените. Тя ми каза че не можела да бъде с мен оправда се че имала личен мотив, дори и не искаше парите ми. Като се замисля, дори проститутките не искат да бъдат с мен. Искам да срещна любовта на живота си, но се питам коя жена би искала да бъде с мен? Хората ме харесват, мисля, че изглеждам добре, но миналото ми пречи.

Ако си намеря жена и започна връзка и тя разбере за миналото ми и липсата ми на опит сигурно ще ме зареже. Това ме притеснява защото не зная как ще го понеса, чисто емоционално. Усещането за студ, и емоционален хлад може дори да ми причини и някое психично заболяване. За сега съм добре, съм и здрав. Понякога обаче се замислям за живота си и ми липсва жената до мен. Никога не съм бил обичан от жена. това е неприятно усещане, което не пожелавам на никого. Пиша тази история просто защото искам да я споделя с някого. Човек има нужда да споделя и така става по леко. Надявам се всичко да се оправи и да намеря подходящата за мен жена. Благодаря ви за отделеното време.