Любовта бяга от мен като дявол от тамян!

Пиша тук не за да търся съчувствие или разбиране. Не очаквам дори някой да се престори, че съм го трогнал.
Просто това си е моя начин да кажа на "Любовта", че се отказвам от нея!

За 37 години вече мога открито да кажа, че никога не е била до мен, когато ми е трябвала и никога не съм я намирал където и когато съм я търсил, а сега вече не ми трябва.

Въпреки всичко съм й благодарен. Благодарен съм й за двете ми деца. Благодарен съм й за пролятите мъжки сълзи и за уроците, които научих, докато нея я нямаше. Благодарен съм й, че поради липсата на човек който да ме обича истински, какъвто и да съм, се научих да се обичам сам.

Всъщност, така като се замисля май тя (Любовта) май винаги си е била там където е трябвало, но аз не съм я търсил на правилното място.

Навремето една умна дама ми каза, че докато не започна да се обичам сам, никой друг няма да ме обича, а тогава се запитах за клетвата "В добро или лошо. . " и се чудех как ако съм "паднал" ще мага да се обичам, като ще съм в калта? ! Но сега я разбирам. . . Не е важно колко си зле или добре, важното е другите да не знаят, а ти да си в мир със себе си.

Въпреки всичко, не съм се отказал от нежния пол, присъствието им ми е необходимо. . .

Така че ако някоя дама е достатъчно умна и директна да ми каже, какво й е нужно за да се почувства щастлива и се обича достатъчно за да не приема по-малко, е добре дошла да ми пише.

Вместо да се забавлявам сам, може да се позабавляваме заедно. . .

Поздрави на всички и успех в каквото ви е на сърцето. . .