Да си зарежа ли семейството и да тръгна с другия
редакция:
Здравейте
На 34 години, домакиня с 12 годишен брак и две прекрасни деца. До тук всичко добре, но има един проблем..
През всичките тези години, бях най–добрата съпруга и майка и аз самата останах на последно място. Семейството винаги е било всичко за мен. С годините обаче стана като работа по задължение...
Подготвяне на децата за училище, готвене, чистене и всичко банално познато ежедневие за една домакиня. С мъжа ми се отчуждихме много.
Работата му е такава, че постоянно пътува и времето когато прекарва с нас, говорим или за децата или за положението в страната.
Вече нямаме никакви лични отношения и така е от доста време.
Преди време срещнах един мъж. Отдавна не бях изпитвала, онова чувство, дето нещо ти потрепва в стомаха. Почуствах се доста притеснена и ми беше трудно да отреагирам в разговора, който водехме.
Проблема се състои в това, че често срещам въпросния мъж. Нищо не е имало между нас, но усещам че чувствата са ни взаимни.
Имам семейство и не искам да го разбивам. Но има моменти, когато ми се иска, да остава всичко и да си тръгна.
Знам кое е правилното да направя в случая, но незнам дали е това което искам.
Ако може някой да ме посъветва нещо, който е минал през това. Благодаря предварително!
На 34 години, домакиня с 12 годишен брак и две прекрасни деца. До тук всичко добре, но има един проблем..
През всичките тези години, бях най–добрата съпруга и майка и аз самата останах на последно място. Семейството винаги е било всичко за мен. С годините обаче стана като работа по задължение...
Подготвяне на децата за училище, готвене, чистене и всичко банално познато ежедневие за една домакиня. С мъжа ми се отчуждихме много.
Работата му е такава, че постоянно пътува и времето когато прекарва с нас, говорим или за децата или за положението в страната.
Вече нямаме никакви лични отношения и така е от доста време.
Преди време срещнах един мъж. Отдавна не бях изпитвала, онова чувство, дето нещо ти потрепва в стомаха. Почуствах се доста притеснена и ми беше трудно да отреагирам в разговора, който водехме.
Проблема се състои в това, че често срещам въпросния мъж. Нищо не е имало между нас, но усещам че чувствата са ни взаимни.
Имам семейство и не искам да го разбивам. Но има моменти, когато ми се иска, да остава всичко и да си тръгна.
Знам кое е правилното да направя в случая, но незнам дали е това което искам.
Ако може някой да ме посъветва нещо, който е минал през това. Благодаря предварително!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.8
Общо гласували: 18
55
47
33
23
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Професионално имаш ли мечти? Преследвай ги - супер че си майка и домакиня, но не стига само това една жена да се чувства добре. Млада си се оженила и не си поживяла, но знай - не само мъжете носят тръпка, носи я и хобито, работата, която обичаш, постиженията, удоволствието. А и така ще допринасяш към разговорите с мъжа ви, към семейния бюджет. Все има начин да направиш каквото искаш. Въпроса е какво искаш? Този мъж ли ще ти оправи живота? Наистина? Ама наистина?
И вместо да говорите глупости я дайте децата на някоя баба, купи едно секси бельо и отидете на един хубав уикенд да се посмеете и забавлявате заедно, да видиш как ще дойде тръпката. :)
Има нещо много важно в този живот, а това е примера който трябва да оставиш на хората около теб, както и това да възпиташ децата си на доброта и някакви морални ценности.
Българското общество е под всякаква критика, ценности в 80% от хората липсват, морал незнам къде е останал, добротата се среща, но често пъти е лицемерна и накрая всички се оплакваме от това кой ни управлява. Е управляват ни нашите деца и това, което сме оставили у тях и това на което сме ги научили. Не го казвам случайно. Искам да бъда кратък, но няма да успея, просто нещата са комплексни. Имал съм много дълги връзки и когато хората свикнат един с друг естествено ,че нещата придобиват някаква моннотонност, скука – не са същите, започва да липсва онази тръпка, която я е имало в началото, просто защото битовизмите в нашата страна вземат връх, ситуацията ни е такава, че трябва ежедневно да се борим със случващото се. Това със сигурност го прави и твоят съпруг, кофтито е че често пъти живеейки един с друг не осъзнава колко усилия полага и единият и другият за да може да запази семейството си и може би не получава никой признателност за това. Сигурен съм че не си се омъжила за съпруга си случайно, също толкова съм сигурен че ужасно много си го обичала, предполагам обичаш все още и ако се замислиш над живота си и разбереш какво точно искаш, ще си дадеш отговор и на въпроса дали да останеш с мъжа си.
Ако не го обичаш го напусни, преди да предприемеш действия с друг. Просто това е непростимо, поне според мен. Аз лично не мога да простя такъв вид поведение! Да не говорим за това че сте създали семейство със деца . Ако не можеш да живееш с този човек повече и се карате, имате скандали или прочие, ясно е че ще трябва да го напуснеш. Това не помага в развитието на децата Ви. По добре разделени с огромна обич и добро внимание, отколкото да са свидетели на глупостите които вършат и двамата родители.
Ако го обичаш, но ти липсва нещо, не го търси у друг, а помогни да се случи и във ваща връзка или търсиш просто секс и някакъв флирт, нещо различно, което ще трае известно време и след това какво след 1месец или година, пак същото повторение – не го разбирам. Ще търсиш следващият, докато пропускаш прекрасните моменти с твоите деца. А когато разбере човека до теб, мога да ти кажа какво ще се случи. Обикновенно е крах и то психически за единият или другият освен ако не си непокист и не ти пука за нищо.
Всъщност въпроса е може би какво искаш от живота.
Ще ти дам един съвет може и да не съм прав разбира се, но за да разбереш как да постъпиш помисли за следното : какво ще си спомняш, когато остарееш, когато флиртовете няма да могат да се случват, кой ще е човека до теб, който ще споделя болката или радоста ти, бройката мъже с които си излизала или онези моменти от живота на семейството ти, които не би сменила за нищо на света. Ха ха може и двете, но..... избора е твой.
А тези, които ти дават съвети за изневери, любовници – „поздравявам ги“, явно имат съвременно мислене и могат да са пример за всички – Браво. Може би така са възпитавани. Лесният избор всеки може да го направи ;) Всичко това е част от онази деградация в която липсват човешките отношения у хората. Ако някой е чел история ще види, че най слабо винаги е била една държава в която връхна точка е взимало моралният упадък ;). Не съм вярващ в Господ нито съм най-големият моралист, но вярвам, че семейството е основната сила която помага на едно общество да бъде, здраво, разумно и развиващо се. В противен случай както е видно към настоящият момент, майки самотни или бащи. Децата не се развиват, нормално, липсват възпитателните качества или на единият или на другият родител.
Бъди жива, здрава и много щастлива, пожелавам ти разум за стъпките, които ще предприемеш! С най-добри пожелания!
Децата като пораснат, тя какво ще прави - ще седи при мъжа си, с който не могат да си кажат една дума ли?
Според мен вземи поговори с мъжа си и си изясни проблема, ако това не помогне, си хвани любовник - този мъж и виж какво ще се получи, а ако е по-добре отивай директно при него. Така и така след някоя друга година ще си сама - децата ти ще хванат всеки по своят път .....