Съпругът ми се опита да ме убие
АнонименНовак
Не мога да сложа заглавие на това, което ще напиша. Мина време от тогава, а когато говоря за тези събития, още плача. Ами това съм аз - една жена на 43 години - семейна от двадесет и две години вече, с две пораснали девойки - на 17 и 20 години.
Не улучих с баща им, то се видя още от началото. Ревност, много голяма, съчетана с простотия - бих казала-смазваща комбинация за един мъж! Шамари, обиди, и то пред други хора, вечното желание да ме стъпче и да ме накара да се чувствам незначителна и жалка.
Само, че не успяваше никога, защото аз винаги съм имала добро мнение за себе си. Винаги съм спестявала на децата нашите разправии, защото не исках да ги товаря. И така минаваха годините, в грижи за моите принцеси, почти винаги борейки се с трудностите сама - било по болници, или в училищата.
Него вечно го нямаше, а когато се прибираше, обикновено късно-успяваше да ме разплаче. Докато една кошмарна лятна вечер - беше 17 август 2010г, съществото, което се нарича мой съпруг, се опита да ме убие! Да ме заколи на кухненската маса с нож! От ревност!
Защото два месеца преди това, бях решила да сваля картите и му казах, че отдавна не го обичам, че той просто постепенно е убил всички чувства у мен. Откакто му каза това, той просто откачи!
Най- страшното обаче е друго - че в този момент влезе малката ми дъщеря и видя майка си, в кръв, по гръб на масата, а полуделия и баща надвесен над нея! Какво последва - напуснах дома си заедно с децата, напуснах работа, защото работех там, където живеех.
Затворихме се в къщата при моите родители.Последва нервна криза, след нея - дълга депресия. И за трите. Голямата дъщеря завършваше 12 клас. Отказа да учи. Не говореше, даже не плачеше. Мълчеше. Минаха месеци, учебната година започваше.
Баща им,който непрекъснато търсеше контакт с нас, но ние отказвахме, най - накрая успя да се срещне с нас. Предложи да се върнем при него, той щял да продължава да ни издържа финансово, да плаща заема, който е на мое име, ние просто да сме там, нямало да ме закача нито интимно, нито физически.
Не му повярвахме, но заради голямата дъщеря се принудих да се върна. Тя трябваше да завърши. Е, тя завърши. Вече е студентка. Прекрасно, умно момиче, което обаче, вследствие на този кошмар, попадна в лапите на анорексията. Сега продължаваме да сме под един покрив.
Мъжът ми разбра най - накрая, че всичко е свършило. Виждам, че е нещастен, но защо не ми пука? Толкова ми е студен и безразличен. Сега се държи като идеален съпруг, но аз обичам друг.
Обичам и се срещам с човек, който е най - здравото ми рамо! Понякога се питам - дали да споделя с децата за тази моя любов ? Страхувам се! Не искам да ги изгубя!
Не улучих с баща им, то се видя още от началото. Ревност, много голяма, съчетана с простотия - бих казала-смазваща комбинация за един мъж! Шамари, обиди, и то пред други хора, вечното желание да ме стъпче и да ме накара да се чувствам незначителна и жалка.
Само, че не успяваше никога, защото аз винаги съм имала добро мнение за себе си. Винаги съм спестявала на децата нашите разправии, защото не исках да ги товаря. И така минаваха годините, в грижи за моите принцеси, почти винаги борейки се с трудностите сама - било по болници, или в училищата.
Него вечно го нямаше, а когато се прибираше, обикновено късно-успяваше да ме разплаче. Докато една кошмарна лятна вечер - беше 17 август 2010г, съществото, което се нарича мой съпруг, се опита да ме убие! Да ме заколи на кухненската маса с нож! От ревност!
Защото два месеца преди това, бях решила да сваля картите и му казах, че отдавна не го обичам, че той просто постепенно е убил всички чувства у мен. Откакто му каза това, той просто откачи!
Най- страшното обаче е друго - че в този момент влезе малката ми дъщеря и видя майка си, в кръв, по гръб на масата, а полуделия и баща надвесен над нея! Какво последва - напуснах дома си заедно с децата, напуснах работа, защото работех там, където живеех.
Затворихме се в къщата при моите родители.Последва нервна криза, след нея - дълга депресия. И за трите. Голямата дъщеря завършваше 12 клас. Отказа да учи. Не говореше, даже не плачеше. Мълчеше. Минаха месеци, учебната година започваше.
Баща им,който непрекъснато търсеше контакт с нас, но ние отказвахме, най - накрая успя да се срещне с нас. Предложи да се върнем при него, той щял да продължава да ни издържа финансово, да плаща заема, който е на мое име, ние просто да сме там, нямало да ме закача нито интимно, нито физически.
Не му повярвахме, но заради голямата дъщеря се принудих да се върна. Тя трябваше да завърши. Е, тя завърши. Вече е студентка. Прекрасно, умно момиче, което обаче, вследствие на този кошмар, попадна в лапите на анорексията. Сега продължаваме да сме под един покрив.
Мъжът ми разбра най - накрая, че всичко е свършило. Виждам, че е нещастен, но защо не ми пука? Толкова ми е студен и безразличен. Сега се държи като идеален съпруг, но аз обичам друг.
Обичам и се срещам с човек, който е най - здравото ми рамо! Понякога се питам - дали да споделя с децата за тази моя любов ? Страхувам се! Не искам да ги изгубя!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (47)
Изпрати
всичко е толкова жалко,никой няма да те разбере ,просто да не види бял ден този човек ,но и това му е малко
4
1
"Не улучих с баща им" Не мислиш ли,че твоите деца носят гените на този човек. Вярвай ми един ден ще намерят истинската причина и нищо чудно да упрекнат теб.Извървях твоят път,загубих съпругът си,децата ми страдат и упрекват мен. Не е за вярване,но вече 10г откакто отиде в отвъдното,чувствам се самотна и страдам повече от всякога.
3
6
Защо си толкова наивна, как ще си загубиш децата. Те са големи хора и имат глава на раменете си. Сгрешила си като си се върнала, но и сега не е късно. Всяка жена има нужда от любов и нежност и това не е слабост, а право. Сподели с дъщерите си, така ще укрепиш доверието в себе си. Бъди щастлива!
8
0
Имам чувството че тук има хора,които имат проблем с нервите и четат споделянията само за да се заяждат и да обиждат (меко казано) хората които просто молят за съвет а не за упреци.Явно е, че някои от хората, които споделят в този сайт получават това отношение всеки ден и не мисля че търсят точно това.Казвам това защото гледам, че и в коментарите под тази история виждам едно и също име както и при други истории и то с все едни и същи коментари и като че ли това име присъства все при женски истории.Защо ли? На споделилалта жена мога да кажа да не продължава да живее с този силно казано човек.Децата ти ще разберат един ден, че това е най-доброто което е можело да сториш за тях.Родителите ми се разведоха когато бях малка и майка ми от близо 15 г. живее с друг мъж,с когото много се обичат и когато след време разбрахме какъв е баща ни сега сме много благодарни ,че ни е отделила от него.Успех и ти пожелавам много сила да преодолееш трудностите,които са пред теб и скоро да бъдеш много щастлива с човека,когото обичаш и с децата си защото го заслужаваш :)
4
0
сега ти започва живота,изживеи си добре всички мигове.А на този ХРИСТО ХРИСТОВ мога само да му кажа че е един комлексар със грамадни психически проблеми
1
0
Значи Христо, Марянка и оная там другата да вземат да си спретнат една тройка явно и тримата са пълни дегенерати,болни мозъци.Що се отнася до теб изстрадала всичко това искам да ти кажа, че добре си направила като си се развела.Кажи на децата си те ще те разберат бъди сигурна.Моя баща беше и още е пияница и побойник и най-добрата услуга която ни направи майка ни беше да ни избави от това "нещо"наречено баща.Бъди щастлива и не обръщай внимание на идиотите които те упрекват.
1
0
Децата ти са достатъчно големи, за да те разберат. Ти винаги ще бъдеш до тях и ако новият човек до теб е готов да ги приеме, давай смело напред...заслужаваш да бъдеш щастлива!
2
0
специално към Христо
А когато бащата е п....ст и децата ли са такива, щом като крушата не пада по далеч от дървото.
Явно и ти си същия деградирал, "променил се" изверг и затова го защитаваш, а ако си видял ножа до гърлото си не съм сигурна дали така ще разсъждаваш.
Какво значи к""ва????
Жена която се жертва заради децата си ли - е тогава свестните жени се броят на пръсти!
Аман от простотии, по добре не ги пишете да не вдигате нервите на хората!
А когато бащата е п....ст и децата ли са такива, щом като крушата не пада по далеч от дървото.
Явно и ти си същия деградирал, "променил се" изверг и затова го защитаваш, а ако си видял ножа до гърлото си не съм сигурна дали така ще разсъждаваш.
Какво значи к""ва????
Жена която се жертва заради децата си ли - е тогава свестните жени се броят на пръсти!
Аман от простотии, по добре не ги пишете да не вдигате нервите на хората!
0
0
Само не разбирам кога ти остана време да намериш друг. Явно на някои хора им се удава. Гледай да възпиташ дъщерите да имат по-добър вкус, твоето е минало вече.
Впрочем анорексията не е в следствие на депресия, а в следствие на комплекси и желание да се хареса на момчетата и да й завиждат другите момичета. Като второто повече, разбира се.
Впрочем анорексията не е в следствие на депресия, а в следствие на комплекси и желание да се хареса на момчетата и да й завиждат другите момичета. Като второто повече, разбира се.
0
3
Само който не е живял с такъв болен мозък, не знае какво е. Ад.
За жалост това бе, и е собственият ми баща.
Отрови живота ми. Ревност и тормоз.К*рви бе обръщението към девствената му пълнолетна дъщеря, и към преданата му жена, взел девойка на 19.
Косата ми почна да побелява още преди 20-сет.
Бой, обиди, заплахи. Повреди ми психиката, мъж не исках да видя и след 25.
Бях станала фригидна. Доста след това, се престраших, против волята си, просто по задължение...Тъжно, но факт.
Днес е един болен трудноподвижен старец, който продължава да трови живота на майка ми,тя не се осмели да разведе с него по-рано.
Така, че прекрасно разбирам и съчувствам на авторката.
За жалост това бе, и е собственият ми баща.
Отрови живота ми. Ревност и тормоз.К*рви бе обръщението към девствената му пълнолетна дъщеря, и към преданата му жена, взел девойка на 19.
Косата ми почна да побелява още преди 20-сет.
Бой, обиди, заплахи. Повреди ми психиката, мъж не исках да видя и след 25.
Бях станала фригидна. Доста след това, се престраших, против волята си, просто по задължение...Тъжно, но факт.
Днес е един болен трудноподвижен старец, който продължава да трови живота на майка ми,тя не се осмели да разведе с него по-рано.
Така, че прекрасно разбирам и съчувствам на авторката.
1
0
Рейтинг
4.5
Общо гласували: 6
54
41
31
20
10
Дай твоята оценка:
