Преяждам до степен повръщане - искам това да спре!
редакция:
МОЛЯ ВИ СЕ ПРОЧЕТЕТЕ ГО! ! Здравейте! Аз съм момиче на 16 години. Имам сериозен (за мен проблем) И искам съвет от вас. Та, миналата година по това време почнах да попрекалявам с храната и всякакви вкусотийки и качих няколко кила.
После се осъзнах и си върнах старото тегло. Преди близо 6 месеца пак почнах така да прекалявам с храната. Идва седмици в които цяла седмица оставам сама вкъщи тъй като баща ми е в чужбина, а майка много често я пращат на командировки. Когато остана сама ям повече от обичайното, преяждам до такава степен, че ми става лошо и ми се повръща (но никога не съм повърнала).
Така е цяло лято, по цял ден съм вкъщи (понякога сама, понякога с майка), не излизам никъде. Имах много приятели, но спрях да излизам с тях и те вече не ме викат с тях. Първоначално естествено ми се молеха доста, но аз почти винаги им отказвах, та те спряха вече. По цял ден мисля за храна.
Не съм гладна, не ми се яде (уж), но аз продължавам да мисля за храна и се тъпча с каквото ми се падне (сладко, солено, горчиво). Понякога усещам как това нещо не ми се яде но продължавам да го ям. Все едно някой ми казва изяж го изяж го.
Когато мама е вкъщи гледам тайно да се тъпча, защото тя вижда колко много килограми качих и естествено за мое добро ми казва да се ограничавам. И аз мисля така, вече ме е срам да изляза някъде. Когато излязам имам чувството, че все ме гледат и ми се присмиват.
Аз бях слаба и всички ми се възхищаваха. Казваха, че съм красива. Как да кажа точно не знам обаче бях от тези обожавани момичета. Обличам се стилно и т. н. Но сега изгубих самоуверреността си.
Искам да спра да ям но някакси отвътре нещо ме спира и не мога. Моля ви се дайте ми съвети. Какво да направя. Искам всичко това да спре. Искам си увереността искам си приятелите искам всичко да се оправи.
После се осъзнах и си върнах старото тегло. Преди близо 6 месеца пак почнах така да прекалявам с храната. Идва седмици в които цяла седмица оставам сама вкъщи тъй като баща ми е в чужбина, а майка много често я пращат на командировки. Когато остана сама ям повече от обичайното, преяждам до такава степен, че ми става лошо и ми се повръща (но никога не съм повърнала).
Така е цяло лято, по цял ден съм вкъщи (понякога сама, понякога с майка), не излизам никъде. Имах много приятели, но спрях да излизам с тях и те вече не ме викат с тях. Първоначално естествено ми се молеха доста, но аз почти винаги им отказвах, та те спряха вече. По цял ден мисля за храна.
Не съм гладна, не ми се яде (уж), но аз продължавам да мисля за храна и се тъпча с каквото ми се падне (сладко, солено, горчиво). Понякога усещам как това нещо не ми се яде но продължавам да го ям. Все едно някой ми казва изяж го изяж го.
Когато мама е вкъщи гледам тайно да се тъпча, защото тя вижда колко много килограми качих и естествено за мое добро ми казва да се ограничавам. И аз мисля така, вече ме е срам да изляза някъде. Когато излязам имам чувството, че все ме гледат и ми се присмиват.
Аз бях слаба и всички ми се възхищаваха. Казваха, че съм красива. Как да кажа точно не знам обаче бях от тези обожавани момичета. Обличам се стилно и т. н. Но сега изгубих самоуверреността си.
Искам да спра да ям но някакси отвътре нещо ме спира и не мога. Моля ви се дайте ми съвети. Какво да направя. Искам всичко това да спре. Искам си увереността искам си приятелите искам всичко да се оправи.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 2
51
40
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
PS: мери това за дневника ми допадна! не бях се сетила. Благодаря :)