Моля се някой ден Господ да ми прости за аборта
АнонименНовак
Здравейте. Не задавам никакви въпроси и не търся съвети - просто искам да излея мъката си, защото повече не мога да я държа в себе си, а вече няма с кого да я споделя. Преди седмица разбрах, че съм бременна. Изобщо не съм се замисляла над варианта да го родя, защото по една или друга причина нямам възможността да го направя. Естествено споделих със най-близките ми приятели - сестра ми и нейния приятел, който считам за близък като брат.
Дори мога да кажа, че ми е по-близък от сестра ми, както и да е. Не бях готова да кажа на таткото, че съм бременна, а и все още не съм го направила. Само че. . . сестра ми и приятеля й, те също са много близки с таткото, отишли при него и му казали. А неговите думи били: "Ама тя ми каза, че взима хапчета! ", като че ли само аз съм виновна.
Направо се чудя на ограничеността му, не знае ли, че контрацептивите все пак не дават 100% гаранция, както и да е. Разбрах също така, че е казал и: "Мене това не ме интересува! ". Вярно е, че не излизаме от дълго време - само от 2 месеца, не очаквам да ми каже, че е щастлив от факта, че съм бременна, но поне се надявах да ми звънне, да ме попита как съм след тази новина, какво мисля да правя.
Въобще. . . очаквах да ми се обади. Но не! Ни вест, ни кост от него. Въпреки, че също не съм готова за това дете, ми стана много болно от неговата незаинтересованост и също не съм му звъняла. Знам, че в скоро време ще трябва да говоря с него и лично да му кажа за намерението си да махна детето и за това, че не го задължавам с нищо.
Интересното обаче е, че откакто разбрах, че съм бременна, не съм спирала да плача. Не съм готова за майка, но няма как да не ми е тежко, че ще го убия. Няма как да не се запитам как щеше да изглежда, дали щеше да прилича на мен, момиченце или момченце щеше да бъде. И когато се замислям сякаш огромен камък притиска сърцето ми.
Осъзнавам, че това е моментът, в който имам най-голяма нужда от подкрепа от най-близките ми приятели, от подкрепа и утеха, защото ако съм сама ще се срина и физически и психически. Но. . . те ме изоставиха. Незная техните причини, нито дали таткото не ги е наговорил нещо, но престанаха да ме търсят, когато им звъня не си вдигат телефоните. . .
А аз не преставам да плача. Искам да говоря с някой, да си излея мъката, да си изплача проблемите, защото повярвайте ми, не е никак лесно да знаеш, че убиваш собственото си дете, а няма с кой да го споделя и си го пазя в себе си. Само възглавницата ми късно вечер попива горещите ми сълзи. И се моля някой ден Господ да ми прости за аборта.
Дори мога да кажа, че ми е по-близък от сестра ми, както и да е. Не бях готова да кажа на таткото, че съм бременна, а и все още не съм го направила. Само че. . . сестра ми и приятеля й, те също са много близки с таткото, отишли при него и му казали. А неговите думи били: "Ама тя ми каза, че взима хапчета! ", като че ли само аз съм виновна.
Направо се чудя на ограничеността му, не знае ли, че контрацептивите все пак не дават 100% гаранция, както и да е. Разбрах също така, че е казал и: "Мене това не ме интересува! ". Вярно е, че не излизаме от дълго време - само от 2 месеца, не очаквам да ми каже, че е щастлив от факта, че съм бременна, но поне се надявах да ми звънне, да ме попита как съм след тази новина, какво мисля да правя.
Въобще. . . очаквах да ми се обади. Но не! Ни вест, ни кост от него. Въпреки, че също не съм готова за това дете, ми стана много болно от неговата незаинтересованост и също не съм му звъняла. Знам, че в скоро време ще трябва да говоря с него и лично да му кажа за намерението си да махна детето и за това, че не го задължавам с нищо.
Интересното обаче е, че откакто разбрах, че съм бременна, не съм спирала да плача. Не съм готова за майка, но няма как да не ми е тежко, че ще го убия. Няма как да не се запитам как щеше да изглежда, дали щеше да прилича на мен, момиченце или момченце щеше да бъде. И когато се замислям сякаш огромен камък притиска сърцето ми.
Осъзнавам, че това е моментът, в който имам най-голяма нужда от подкрепа от най-близките ми приятели, от подкрепа и утеха, защото ако съм сама ще се срина и физически и психически. Но. . . те ме изоставиха. Незная техните причини, нито дали таткото не ги е наговорил нещо, но престанаха да ме търсят, когато им звъня не си вдигат телефоните. . .
А аз не преставам да плача. Искам да говоря с някой, да си излея мъката, да си изплача проблемите, защото повярвайте ми, не е никак лесно да знаеш, че убиваш собственото си дете, а няма с кой да го споделя и си го пазя в себе си. Само възглавницата ми късно вечер попива горещите ми сълзи. И се моля някой ден Господ да ми прости за аборта.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (22)
Изпрати
Да, да отнемеш живот е грях, но за мен по-грешно е да отнемеш правото на свободен избор!
А изборът е твой!
А изборът е твой!
0
0
Това са глупости - към момента това не е никакво дете, а една купчина клетки (половината от които некачествени, защото "бащата" е задник) - колкото по-рано го махнеш, толкова по-добре. Като нямаш възможност да го гледаш - по-добре не го раждай да се мъчи!
3
1
ако те послуша и после неможе да има деца как ще се почувстваш?
0
0
Скъпа не прави тази глупост с аборта. Това си е чисто убийство. Господ щом ти го е дало значи трябва да се роди. Не слушай другите, че такъв е живота. Господ е този, който дава и взима живота. Защо да си навличаш проклятие като го убиеш това божие създание. Един грях ти е достатъчен този дето си спала с мъж без брак. Не си съсипвай живота, а се отдай на това прекрасно човече. Бог да те благослови.
1
2
* момичетата.
0
0
Никога няма да бъдеш готова да бъдеш майка, това е една лъжа, в която се втълпява на момчетата още от малки. Откъде знаеш, че 35 години ще си готова, а на 38, 41? Откъде знаеш, че тогава пак няма да бъдеш САМОТНА МАЙКА? Да, още малка на възраст, но може би, съдбата ти е да бъдеш млада майка. Според мен трябва да го родиш, защото ти самата не искаш да го ''убиваш''. Добро момиче си, ще се справиш.
0
0
Според мен едно дете трябва да дойде на този свят желано и "натоварено" с много любов. В този случай явно не е така.
Потърси отговора и в себе си-искаш ли го?
Мила, верен отговор няма. Постъпи както смяташ за правилно.
Потърси отговора и в себе си-искаш ли го?
Мила, верен отговор няма. Постъпи както смяташ за правилно.
1
0
Не си убивай детето. То не е виновно за твоята или на бащата безотговорност. А ти все ще се справиш. Милиони жени са се справили с дете, което са очаквали, въпреки че им е било трудно. Ако направиш аборт, никога няма да си го простиш. Повярвай ми, знам за какво говоря. Да не говорим, че може да не можеш да имаш деца след това.
И още нещо: Господ няма да прости грехове, за които наистина не съжаляваш, а това, че искаш да направиш аборт въпреки разбирането ти, че е зло, показва, че нямаш съжаление, а само страх в себе си. За да ти прости, по-добре въобще премахни мислите за убийство на детето си.
И още нещо: Господ няма да прости грехове, за които наистина не съжаляваш, а това, че искаш да направиш аборт въпреки разбирането ти, че е зло, показва, че нямаш съжаление, а само страх в себе си. За да ти прости, по-добре въобще премахни мислите за убийство на детето си.
1
3
Според мен грешката ти е, че не си абортирала още същия ден. С всеки изминал ден нещата стават все по-трудни и по-трудни, а решението да оставиш този ембрион да расте в теб те притиска повече. Според мен не му мисли много вдигай телефона на генеколога си и възможно най-бързо го махай, най-малкото което е нямаш подкрепа от "бащата".Мисля че самотните майки са вече прекалено много в тази държава, а и още едно и още едно нещастно същество никому не е нужно.Била съм в твоята ситуация и постъпиг точно по този начин. Малко след това се запознах и с настоящият ми съпруг. Когато забременях от него, вече разбрах какво е истинско щастие.
1
0
Искрено те разбирам...Историята толкова е позната. За съжаление нямаш избор, детето се нуждае от баща и майка , за да расте пълноценно. Просто другия път не прави секс необмислено със случаен партньор. Подбирай мъжете, с които имаш интимни отношения. така и дори случайно да стане, поне с достойнство да си поеме отговорността.
0
1
Само мога да си представя колко ти е тежко.И аз бих била по същия начин ,ако ми се случи.Но мисли го така ако ще страда и ще бъде лишавано когато се роди ,по-добре е да не го подлагаш изобщо на тези мъки докато още не се е родило и не разбира какво се случва.Зная колко жестоко звучи,но такъв е живота.Само знам ,че детето е най-ценното за което да живееш и малко щастие ,а по натам и верен приятел.
0
1
Рейтинг
4.7
Общо гласували: 3
52
41
30
20
10
Дай твоята оценка:
