Отначало всичко беше приказка, но нещата се промениха

Ходихме с един мъж 9 месеца. Той е на 25 а аз 21 . За някой това може да не е дълго , но за мен и за него е. От началото всичко беше приказка, но когато започнах да говоря сериозни неща започна да се дърпа.

Постоянно беше зает отначало той искаше да скъсаме, много плаках и той реши да останем заедно. Обаче в един момент ми дотегна и си казах щом това иска нека е така. Не искам никой да е с мен от съжаление, но когато казах това той почна да мрънка че не ходил заради мен в Швейцария, което от други хора в последствие разбрах , че е лъжа .

После пак споменах направихме един панаир карахме се и накрая той се разплака и останахме заедно. Но той все така не предприемаше нищо сериозно и ме пренебрегваше тогава аз започнах да търся утеха другаде . Накрая след няколко дневно мислене се видяхме и ми каза , че окончателно се разделяме и двамата много плакахме .

След като се бяхме разделили разбрах, че майка му не ме харесвала заради това че нашите нямали техните финансови средства, много ме заболя ама какво да се прави. След супер малко време, той тръгна с друга и гледах как колата му постоянно беше пред тях започнах да се карам с него и той идваше да ме успокоява и ми казва , че бил тръгнал с нея за да ме забрави .

Веднъж го срещнах на един перон и ми беше ясно кого чака поздравих го казах , че изглежда добре и щастлив и тръгнах но по пътя не се стърпях и се разплаках, той ме догони и започна да ми говори , че не било така просто се опитвал тогава тя слезе от влака и ни видя и тръгна и той тръгна след нея .

Като през целия период от време в който беше с нея ми пишеше почти всяка седмица и му казах , че не искам да сме приятели но той много настояваш. Разделиха се бързо оказа се , че и тя му слагала рога .

Един ден ми писа че трябвало да се видим дойде у дома започна да говори шантаво да съм простяла с мене се чувствал спокоен аз съм му била най- сериозната връзка знаел , че едва ли ще съм можела да му простя ама поне да не съм го мразела, а аз стоях само като втрещена и нито ума нит дума накрая само му казах , че като го видя мисля, че мога да простя всичко но после си спомням за всичко което ми е причинил и не мога.

Прегърнахме дълго, целуна ме по бузата и си тръгна . Наскоро имаше рожден ден дълго се чудех дали да го поздравя отговори ми , че не очаквал и че е било приятна изненада. Аз не мога да го забравя, но не мога да разбера дали истински иска да е с мене и дали няма да ме пренебрегва пак.