Помощ!Как да се откажа от цигарите
редакция:
АнонименНовак
Поредната зависима. Това е наркомания направо.
Водя борба от 1 година с ужасните цигари. Спирам за няколко месеца, нещо се случва, емоционално се разклащам и пак ги започвам.
Днес за пръв път се почувствах като наркоманка. Не искам да пуша, осъзнавам колко са вредни. Пречи ми димът. Когато някой пушач седне до мен, усещам лошата миризма на цигари, знам, че те разяждат отвътре. Когато пуша, се чувствам зле - тежест в гърдите. И въпреки това, нещо все ме кара да се върна към тях.
Психологическата зависимост е много трудна. Не усещам чак толкова никотинов глад, колкото психически ми е набито, че пушенето е готино. Средата, която ме заобикаля е от 70% пушачи, които постоянно повтарят колко са свикнали с пушенето, а другите 30% не ми вярват, че мога да се откажа. Опитах с воля, но на инат не става, защото през цялото време пак имаш чувството, че нещо пропускаш. Сякаш нещо ти липсва. Усещам, че имам нужда от помощ и първото място, за което се сетих, е тук.
Пуша от 8ми клас, когато беше много модерно. Който не беше пушач в училище биваше отхвърен от другите. На няколко пъти успях да ги откажа за по-дълго време, но винаги след това се връщам към цигарите. Това ме навежда на мисълта, че зависимостта не е толкова физическа( защото ти се пуши само първите дни), колкото психическа. През цялото време не можеш да се отървеш от усещането, че се отказваш от нещо, че спирането е много трудно, едва ли не героично. . и в слабите моменти се разклащаш и си казваш: "аз не съм герой и нямам тази воля".
Или мисълта: "какво пък, една цигара няма да навреди" също не ти дава мира. И ето пушиш една цигара и след нея идва 2ра-3та и хайде пак. Взимаш си една кутия, ама "няма да я пушиш наведнъж, а само понякога" и после пак, и пак, и пак. И преди да си се осъзнал, вече си един от многото неуспели да спрат цигарите пушачи. Започваш да се криеш като наркоман. На никого не казваш, че пак си пропушил, просто, защото не можеш да го признаеш пред себе си.
Моля за помощ. Имам нужда от информация как точно човек се откъсва от този навик, от психологическата зависимост. Излизането с приятели започна да става кошмар. Тормозя се, когато не пуша, а като запаля цигара, се чувствам осквернена.
Омръзнало ми еда слушам, че цигарите се отказват "просто така", защото и аз пробвах това. . Наистина работи, но за няколко месеца, през които не спираш да си мислиш, че наистина от нещо си се отказал. . Че се лишаваш.
Моля, ако има някой, минал през моите терзания или някой просто отказаал цигарите, да пише. Просто трябва да си поговоря с някой като мен. . или минал през това (защото такъв не познавам лично)
Благодаря предварително.
Водя борба от 1 година с ужасните цигари. Спирам за няколко месеца, нещо се случва, емоционално се разклащам и пак ги започвам.
Днес за пръв път се почувствах като наркоманка. Не искам да пуша, осъзнавам колко са вредни. Пречи ми димът. Когато някой пушач седне до мен, усещам лошата миризма на цигари, знам, че те разяждат отвътре. Когато пуша, се чувствам зле - тежест в гърдите. И въпреки това, нещо все ме кара да се върна към тях.
Психологическата зависимост е много трудна. Не усещам чак толкова никотинов глад, колкото психически ми е набито, че пушенето е готино. Средата, която ме заобикаля е от 70% пушачи, които постоянно повтарят колко са свикнали с пушенето, а другите 30% не ми вярват, че мога да се откажа. Опитах с воля, но на инат не става, защото през цялото време пак имаш чувството, че нещо пропускаш. Сякаш нещо ти липсва. Усещам, че имам нужда от помощ и първото място, за което се сетих, е тук.
Пуша от 8ми клас, когато беше много модерно. Който не беше пушач в училище биваше отхвърен от другите. На няколко пъти успях да ги откажа за по-дълго време, но винаги след това се връщам към цигарите. Това ме навежда на мисълта, че зависимостта не е толкова физическа( защото ти се пуши само първите дни), колкото психическа. През цялото време не можеш да се отървеш от усещането, че се отказваш от нещо, че спирането е много трудно, едва ли не героично. . и в слабите моменти се разклащаш и си казваш: "аз не съм герой и нямам тази воля".
Или мисълта: "какво пък, една цигара няма да навреди" също не ти дава мира. И ето пушиш една цигара и след нея идва 2ра-3та и хайде пак. Взимаш си една кутия, ама "няма да я пушиш наведнъж, а само понякога" и после пак, и пак, и пак. И преди да си се осъзнал, вече си един от многото неуспели да спрат цигарите пушачи. Започваш да се криеш като наркоман. На никого не казваш, че пак си пропушил, просто, защото не можеш да го признаеш пред себе си.
Моля за помощ. Имам нужда от информация как точно човек се откъсва от този навик, от психологическата зависимост. Излизането с приятели започна да става кошмар. Тормозя се, когато не пуша, а като запаля цигара, се чувствам осквернена.
Омръзнало ми еда слушам, че цигарите се отказват "просто така", защото и аз пробвах това. . Наистина работи, но за няколко месеца, през които не спираш да си мислиш, че наистина от нещо си се отказал. . Че се лишаваш.
Моля, ако има някой, минал през моите терзания или някой просто отказаал цигарите, да пише. Просто трябва да си поговоря с някой като мен. . или минал през това (защото такъв не познавам лично)
Благодаря предварително.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.5
Общо гласували: 4
53
40
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Казваш, че си ги отказвала за няколко месеца, но пак започваш да пушиш. Защо? Най-трудно е първите 2 седмици, поне при мен, докато свикнеш, докато тялото ти се изчисти от вредните вещества и с времето става все по-лесно, но при теб явно е обратното. Твърдиш, че зависимостта не е толкова физическа, колкото психическа. Другият път като ти се пропуши може да опиташ да лапнеш дъвка или да се занимаваш с просто с нещо друго, което да отвлече мисълтта ти от цигарите.
Не е ок, че няколко месеца си се сдържала, а накрая се предаваш и започваш отначало. Казали са "Ако започнеш нещо, довърши го до край." Това е просто някаква прищявка, не е нещо, без което не можеш. Просто трябва да си намериш някакво занимание, за да не мислиш за това и всичко ще бъде наред. Също така трябва и да си наложиш малко воля. Цигарите не управляват живота ти. Те ти вредят и ти самата го осъзнаваш. Казваш, че се чувствам зле като пушиш, тогава защо си го причиняваш? Недей. Ще се почувстваш много по-добре като осъзнаеш, че ти и само ти имаш силата да ги спреш. Те са едно нищо, един порок, който трябва да се изкорени.
Надявам се да съм помогнала и успех в борбата с цигарите. Също така съветът ми е да не ги отказваш постепено като ги намаляваш, а от раз. Постепено не дава никакъв ефект, само най-много да ги намалиш малко, но има дни, в които ще ти се пуши повече и ще го правиш, може дори пак да се върнеш на старата си бройка. Цигарите се спират единствено от раз. Просто трябва да си кажеш "Стига толкова" и да вземеш нещата в свои ръце. Успех!