Пелаграта представлява общо заболяване на организма, което протича с характерни изменения по кожата. Противопелагрозният витамин РР е производен на никотиновата киселина, която се съдържа в месото, житните растения и други хранителни продукти.
В организма на човека и животните този витамин се превръща в никотинамид. При липса на никотинамид в организма се развива пелагра.
Пелаграта се среща най-вече през пролетта и есента. Това е характерна особеност на заболяването, която се свързва със смущения в обмяната на порфирините под влиянието на слънчевите лъчи.
В началото на 20 век в южните щати на САЩ и Южна Европа непрекъснато избухвали тежки епидемии, които отнемали живота на хиляди души. Засегнати били предимно бедни райони, в които се отглеждала царевица.
В онези времена повечето лекари смятали, че пелаграта се причинява от бактерия. Службата за обществено здраве в САЩ възложила на медика Йозеф Голдбъргър да изследва пелаграта.
Той провел редица неприятни опити върху себе си.
Той се интересувал от причините за пелаграта и не приемал хипотезата, че се причинява от бактерия.
Неговите изследвания показали, че болестта покосявали само бедни хора, страдащи от недохранване. Цели 20 години по-късно науката установява, че пелаграта се появява в резултат на липса на определени витамини.
Причини за пелагра
От пелагра се разболяват хора, които страдат от недостиг на ниацин. Освен липсата на витамин РР, важна роля играят и други фактори.
От значение е липсата на други витамини, специално от В-групата, както и липсата в храната на някои белтъци. Важна роля в това отношение играе триптофан, който е необходим за синтеза на никотиновата киселина.
Освен при недостиг в храната на противопелагрозните фактори, заболяването може да се наблюдава и при заболявания на стомашно-чревния тракт, при които са нарушени резорбцията и усвояването на тези фактори.
Предразполагащи фактори за развитието на пелагра са алкохолизмът, тежкият физически труд, лошите социално-битови условия и др.
Симптоми при пелагра
Пелаграта се характеризира с отпадналост, тежка диария, безсъние и загуба на апетит. Клиничната картина на заболяването се характеризира с три основни групи симптоми – нервни, кожни и стомашно-чревни. Симптомите от страна на храносмилателната система се изразяват в зачервен и болезнен език, чиято повърхност е осеяна с малки афти или ерозии.
По-късно папилите се изглаждат и езикът става като полиран. По ъгълчетата на устните се наблюдават ранички. В изпражненията има слуз. Кожните изменения се наблюдават по откритите, изложени на слънце части от тялото – шия, лице и крайници. Първоначално кожата се зачервява, отича леко и започва да сърби.
В някои случаи се образуват малки мехурчета, които са пълни с жълтеникава серозна течност. Постепенно /след няколко седмици/ червенината изчезва, а кожата загрубява и започва да се лющи. В по-късен етап става атрофична, суха и оцветена в тъмно кафяв цвят. Ноктите стават чупливи, а космите опадат.
Симптомите от страна на нервната система включват раздразнителност и лесна умора в началото, а на по-късен етап се наблюдават полиневрит и психични смущения. В някои случаи се развива деменция.
Протичането на пелагра е хронично, с периоди на обостряния и влошаване на симптомите. Влошаването настъпва главно през пролетта. Болните могат да умрат от някоя тежка инфекция.
Диагностициране на пелагра
От основно значение за поставянето на диагнозата са данните на клиничната картина и прегледа от лекар специалист. Колкото по-рано се постави диагнозата, толкова по-добра е прогнозата за изход от пелаграта.
Лечение на пелагра
Лечението на пелагра се състои в прием на пълноценна храна, която е богата на витамини и белтъци. Допълнително трябва да се дава никотинова киселина (Витамин B3) 50-100 мг по 2-3 пъти дневно. Профилактиката на пелаграта основно се състои в подобряването на храненето и бита на хората в застрашените райони.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
