Безвкусният диабет представлява синдром, който се характеризира с отделянето на повишено количество урина, засилено чувство за жажда, ниско тегло и повишен прием на течности.
В основата на безвкусният диабет стои абсолютен или относителен дефицит на антидиуретичния хормон, в резултат на което е нарушена концентрационната способност на бъбрека.
Антидиуретичният хормон представлява пептиден хормон, който се произвежда в хипоталамуса. Една от физиологичните му функции е действието върху събирателните каналчета в бъбреците. Под неговата стимулация в стените на епителните клетки се образуват канали, опосредстващи усвояването на водата и концентрирането на урината. Нарича се още вазопресин.
Видове безвкусен диабет
Нефрогенен безвкусен диабет – наблюдава се бъбречно увреждане, в резултат на което събирателните тубули са резистентни на действието на вазопресина. Причините за този вид диабет могат да бъдат употребата на медикаменти, поликистоза на бъбреците, различни мутации.
Гестационен безвкусен диабет – по време на бременност в плацентата се образува ензим, разграждащ вазопресина. Ускореният метаболизъм на вазопресина причинява намаляване на биологичния му живот и влошаването на концентрационната способност на бъбрека. След края на бременността метаболизмът се нормализира в рамките на месец.
Централен безвкусен диабет – това е форма, при която липсва секреция на антидиуретичен хормон от хипофизата. Причините могат да бъдат травма, тумори, оперативна намеса, менингит, съдови аномалии и др.
Симптоми при безвкусен диабет
Обикновено безвкусният диабет започва внезапно. Водещият симптом е повишената диуреза /количеството произведена и отделена урина от бъбреците/ с 5 до 20 и повече литра в денонощие.
Болните започват да уринират през половин час, а заради огромната загуба на течности страдат от постоянна жажда.
Заедно с това се появява и уриниране през нощта, което причинява смущения в съня, нарушена работоспособност, емоционална нестабилност.
Ако центърът за жажда не е увреден, болните компенсират загубата на течности и поддържат организма достатъчно хидратиран.
При увредено чувство за жажда обаче или състояния, които не позволяват адекватен прием на течности, в организма настъпва дехидратация. Симптомите за това са сухи лигавици и кожа, отпадналост, мускулна слабост, ниско кръвно налягане и ускоряване на пулса.
При вторичен безвкусен диабет /в резултат на заболяване/, освен всички изброени оплаквания се появяват и симптоми във връзка със съответното заболяване.
Диагностициране на безвкусен диабет
Първото изследване, което се прави е измерването на серумния калий и осмоларитет. Прави се оценка на бъбречната функция и гликемичния контрол.
Следващия важен диагностичен етап е пробата с жадуване. Пациентът се ограничава от прием на течности, след което периодично се правят измервания. Пробата продължава около 6 часа, но може да стигне и до 72 часа.
Лечение на безвкусен диабет
Основно лечението на безвкусен диабет се състои в коригиране на водната загуба, чрез осъществяването на адекватна рехидратация на тялото. Трябва да се спазва бедна на сол диета.
При нефрогенен безвкусен диабет вниманието се насочва към първопричината за състоянието. Следва ограничаване приемът на сол и белтъци. Средство на избор за оправяне на диурезата са тиазидни диуретици. Те намаляват вътресъдовия обем, което повишава абсорбцията на вода и соли на други нива.
При централен безвкусен диабет препаратът на избор е вазопресин и неговите аналози. При гестационен безвкусен диабет с изявени симптоми се прилага дезмопресин.
Прогнозата при болните с нефрогенен безвкусен диабет е сериозна. Това е така, защото болните се поддават по-трудно на лечение и в повечето случаи са с ограничена трудоспособност. Първичният хипоталамичен диабет е с по-добра прогноза.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
