27 години брак и сега на къде

Здравейте. Реших и аз да напиша за моята драма и очаквам да ми дадете съвети въпреки, че едва ли един съвет може да помогне. От 27 години съм омъжена. Имаме две деца, които вече са задомени.

За тези години мъжът ми ми изневеряваше почти постоянно, има и извънбрачно дете, за всичко това знаех, но не знам защо не предприех нищо. След скандал нещата се пооправяха до следващия и аз в един момент просто не се интересувах дали има или няма следваща.

Така до 11.02. Последните 7-8 години всичко беше добре. Единствено секса куцаше, но той има проблем и аз го отдавах на него и затова просто подминавах тази тема и така я карахме.

И така на 11.02 ми звани телефона и една госпожа започва да ми говори за връзката си с мъжа ми. В началото го приех на шега, но тя започна да ми разказва за случки в семейството ми, които знаем само ние.

Започнах да слушам цели 35 минути. Това, което ми каза беше толкова унизително и противно, че го асимилирах няколко дни. Не знам за свое извинение ли е говорил всичко това или просто той е такъв подъл, а аз не съм го познавала.

Най-много ме боли от това, че е казал, че аз винаги съм била майка на децата му и нищо повече. А за секса, че не може да го прави с дебели жени и когато трябвало да го прави с мен преди това е бил с друга за да може после да се отчете при мен.

Не мога да кажа, че съм дебела. Закръглена да, но имам хормонални проблеми и от там не мога да сваля и един килограм. Той много добре знае, че това ми е болната тема защото когато се оженихме бях много добре сложена и той също го е потвърдил.

Така вече 5 дни не мога да се съвзема. Обадих му се само по телефона веднага след разговора с госпожата и му казах, че не искам да ми се обажда и да забрави за мен(той ще отсъства още 15 дни. И не знам сега на къде.

Разговор с него не може да се проведе, винаги е отричал и никога не си е признавал. С тази смотана криза финансово изобщо не мога да се издържам сама. Имаме заем, който е на мое име и това е най-сложната ми дилема.

А мисля, че няма да мога този път да простя, просто този път много ме нарани. Нямам никой друг до мен за да ми помогне. Не искам да натоварвам децата и те кога имат работа, кога нямат.

И не знам какво да е решението ми. Очаквам да ми пишете. Дайте ми съвет.