Имам всичко, а съм нещастна....

Здравей мило момиче!Бих искала да ти помогна със съвет,който е почерпен от моя опит и сходните ни съдби.Аз съм на 38г. със съпруга ми имаме разлика в възрастта цели 14г.Единствената разлика при нас двете е че аз обичам съпруга си от първия ден в който се срещнахме,а вече сме почти 17 години заедно.Не приемай всичко,което имаш в момента за даденост,дори и спокойствието и любовта на съпруга ти.Това желание да излизаш и да се забавляваш е напълно нормално в предвид възраста ти,но е преходно...С времето ще улегнеш,можеби не толкова скоро,но определено ще ти умръзне.Не си струва да си разваляш семейството и да лишаваш детенцето от израстване в нормална среда.Мисля си,че трябва да опиташ да пробудиш мъжа си и да му предлагаш да излизате заедно,дори и да е по рядко от колкото ти имаш желание,важното е да го правите заедно.Предполагам,че знаещ как и ще успееш,но това разбира се ако държиш да бъдеш с него ще има успех.Седни и помисли сама със себеси,кое е по важно за теб и хората,които те обичат.Да излизаш и да се веселиш с приятелки загърбвайки дете и семейство или да се опиташ да възродиш чувствата към съпруга ти?!Аз лично осъзнах макар и късно,че няма нищо по важно от децата и семейството.По-лошото при мен е,че трябваше да се случи нещо което ме разтърси из основи и ме приземи на земята,за да мога да се осъзная и да стигна до този извод.Надявам се това да не се случи при теб,но аз съм сигурна,че не приятелките ти,а семейството ще е до теб в най-трудните моменти от живота ти!Цени и обичай близките си и знай,че те винаги ще те подкрепят!Всичко останало е преходно,моментно изживяване и с времето затихва.Ако се замислиш,сигурна съм,че ще вземеш правилното решение.Поздрави и успех!