Имам всичко, а съм нещастна....
редакция:
Здравейте,сигурно всички си имате проблеми...и всеки си мисли че неговия проблем е най-тежкият...Е да ви разкажа и аз моя..
На 24 съм. Омъжена съм от почти 4 години. Имам прекрасно детенце и съпруг. Живеем на Морето. Имаме страхотен апартамент, имаме си коли, имаме си всичко, не сме лишени от нищо. С две думи имаме си абсолютно всичко ( не искам да ме разбирате погрешно, не се хваля).
Та.....почвам отначало. Когато срещнах моя съпруг който е на 32 сега, много си го харесвах.. после го обикнах много...понеже имаме разлика в годинките.. Той винаги се отнася към като че ли съм малка. Глези ме, гледа си ме много добре. Но, не мога да кажа че го обичам до полуда или ми е най голямата любов....
Разбираме се....по точно разбирахме се....4 години не бях работила...вече детето тръгна на градина и почнах да работя това лято...и почнах много да излизам...по заведения и по дискотеки.....а моя съпруг все изморен и не му се излиза от вкъщи.....все съм с приятелки.
Гледам си и детето, Но не мога да накарам съпруга ми да ми удиса на акъла. Боже аз ли не съм добре,аз ли не оценявам какво имам. Не съм от тези момичета който обожават домашното огнище. Но и съпруга ми е скучен вече и не знам какво да правя. Даже не знам какво искам.
Дали искам да си водя някаква свободен живот или да се отдам на семейството ми където ми е скучно с съпруга ми. Усещам как правя грешка след грешка ....и аз не знам. Моля ви кажете ми вашето мнение.даже ме критикувайте ...да дойда на себе си...
На 24 съм. Омъжена съм от почти 4 години. Имам прекрасно детенце и съпруг. Живеем на Морето. Имаме страхотен апартамент, имаме си коли, имаме си всичко, не сме лишени от нищо. С две думи имаме си абсолютно всичко ( не искам да ме разбирате погрешно, не се хваля).
Та.....почвам отначало. Когато срещнах моя съпруг който е на 32 сега, много си го харесвах.. после го обикнах много...понеже имаме разлика в годинките.. Той винаги се отнася към като че ли съм малка. Глези ме, гледа си ме много добре. Но, не мога да кажа че го обичам до полуда или ми е най голямата любов....
Разбираме се....по точно разбирахме се....4 години не бях работила...вече детето тръгна на градина и почнах да работя това лято...и почнах много да излизам...по заведения и по дискотеки.....а моя съпруг все изморен и не му се излиза от вкъщи.....все съм с приятелки.
Гледам си и детето, Но не мога да накарам съпруга ми да ми удиса на акъла. Боже аз ли не съм добре,аз ли не оценявам какво имам. Не съм от тези момичета който обожават домашното огнище. Но и съпруга ми е скучен вече и не знам какво да правя. Даже не знам какво искам.
Дали искам да си водя някаква свободен живот или да се отдам на семейството ми където ми е скучно с съпруга ми. Усещам как правя грешка след грешка ....и аз не знам. Моля ви кажете ми вашето мнение.даже ме критикувайте ...да дойда на себе си...
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 12
54
44
34
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Това че те задоволява материално е защото незнае как да запълни другите ти нужди за удоволствие.
Всичко това ти го казвам от личен опит.Почти от двайсет години живея с усещането че нещо ми липсва и че има повече в един брак и в любовта.
Желая ти успех
имаш най-важното: любовта и всеотдайността на мъжа си към теб и детето.
Не са толкова много отговорните и любящи мъже и бащи - сама виждаш реалността около приятелките си. За жалост не са единични случаи.
Не позволявай лекото разногласие, че не му се излизало да застане между вас! Може би наистина е изморен, трудейки се да не липсва нищо на семейството му. Предните постове съдържат доста полезни насоки как да си запълниш ефективно свободното си време.
Не забравяй, че някои мечтаят да срещнат такъв прекрасен човек, но не всички имат шанса. Умно момиче си, не го пропилявай!
Аз съм на 27, във сериозна връзка от 3 години, без деца (но планувам) и работя на пълен работен ден.
Точно на 24 осъзнах каква загуба на време и енергия е скиторенето по кръчми и дискотеки. Тогава разбрах, колко много други полезни неща мога да правя в свободното си време. Предполагам, че повечето ти приятелки са или необвързани, или са във връзки, които за малко запечени. Трябва да осъзнаеш, че те излизат толкова често, поради подсъзнателната причината, че си търсят партньори/нови партньори (освен ако не са в същото положение, като твоето). Тук трява да теглиш чертата и да осъзнаеш какво имаш и към какво всъщност се стремиш.
Хората и нещата в живота ти са само стъпки по дългия път на себеоткриването. Само умиращ човек има право да заявяви, че има всичко. Разтвори кръгозора си и потърси нови идеали (посети места, които винаги си искала да видиш; рисувай; запиши се в хор; основи клуб с приятелките си, които обичат да четат и се събирайте месечно да обсъждате книги, които ви вълнуват; запиши се на горварски курс; на курс за шиене; ентусиазирай мъжа и детето си да се включат (може би през уикенда ходете да изкачвате величествените български планини); обичаш ли фотографията?
Аз правя повечето от тези неща и мога да ти кажа, че може и да не съм постоянно вкъщи, но по-голям поддръжник от приятеля си нямам!Толкова е горд и само ме хвали пред роднини, приятели и познати и по този начин ми доказва, колко съм била права да се спра на него!
Предполагам, че с малкия наоколо няма да имаш чак толкова свободно време, но използвай всеки миг, за да се развиваш. Накарай мъжа си и сина ти да се гордеят от теб, и най-вече ти да се гордееш от себе си. Не се самонавивай и не се занимавай с интриги, защото знам колко лошо някои "приятели" могат да влиятят на собствената ти връзка.
Намери нови приятели- не е задължително да се отречеш от старите, но не се ограничавай.
Отвори кръгозора си и намери нови тръпки (не говоря за мъже).
Създай нови емоции в живота на семейството си. Осъзнай, че вие тримата сте по-голям преоритет от което и да е приятелсво.
Надявам се да съм ти дала идея-две :)
Успех!
разбира се , че ще грешиш и ще правиш някои глупости , така навлизаш в съзнателният си живот ! Че , кой не е бил на кръстопът със себе си ? Кой не е имал своите луди -млади години ??
Само едно ти казвам , а ти сама прецени :
Младостта е преходна и това което искаш да правиш сега , едва ли ще искаш и можеш на 45 50 години. Живей !! Но бъди разумна ! Всяка крайност е неуместна....стреми се да поддържаш златната среда ! Така ще се усмихваш всеки път на своите хубави спомени , които си взела през годините, а когато станеш възрастна ще имаш спомените които ще греят твоята душа.