Имам всичко, а съм нещастна....

Аз се чувствам по същия начин като теб.Мъж, дете и скука голяма.Но си излизам с приятелки, купонясвам си, ноооо до там.Не му изневерявам, даже не си и помислям за това.Той не ми прави проблем за тези ми излизания и всичко си е ок.Така че не си и помисляй да си разваляш семейството, купона ще е до време, но семейното огнище за винаги.Забавлявай се, но винаги с мярка :)

Мило момиче не е гаранция, че този, за когото се омъжиш ще е голямата ти любов или мъжът на живота ти. Аз имах 7 години брак и си мислех, че той ще е човека за мен, да , ама не! Срещнах голямата си любов по-късно и ние имаме разлика във възрастта, само че аз съм 8 години по-голяма от него. Той беше луд за сто села, мислех, че с него ще си купонясвам по дискотеки и барове, тъй като ми беше омръзнал скучния живот с бившия. Да, но не стана така, когато се събрахме да живеем заедно той коренно се промени, спря да върши глупости, да излиза вечер с приятелите си, да се качва пиян да кара кола, кротна отвсякъде. И какво...пак скука, само до задника ми седи, но знаеш ли какво осъзнах, че този мъж съм го чакала цял живот- добър, скромен, притеснителен даже, обича ме и ме радва с присъствието си всеки ден. По-добре така, че ако продължаваше както преди какво щях да правя. По-добре домашна скука и секс, отколкото простотии и притеснения. Така, че радвай се на скуката, идиотщини не ти трябват.

От последните изречения става ясно, че си даваш сметка за постъпките си /наричаш ги грешка след грешка/. А това означава, че разбираш риска и евентуалните последици.
Да си живееш свободен живот или да си гледаш семейството е твоята дилема. Според мен нещата са несъвместими, ако избереш едното, отказваш се от другото/ да излизаш отвреме навреме с приятелки не е кой знае какъв проблем, но да фокусираш живота си около подобни забавления и друг вид удоволствия, за които само подозирам, вече си е/.
Много би било жалко,заради такива неща да съсипеш спокойствието на най-близките си хора и на теб самата. Не всеки среща обичащ, търпелив и очевидно работлив мъж и живее в задоволителни битово-социални условия.
Така, че изборът си е твой!!

На 24 нормално от една страна да ти се излиза, но от друга имаш дете и мъж...Не знам моето мнение е,че не трябва да си разваляш семейството за някакви купони все пак и те са до време...Разбира се обаче няма лошо в това от време на време да излизаш с приятелки, но не всяка вечер...

Не виждам смисъл въобще изобщо да се опитвате да накарате мъжа ви да ви уийдисва. Няма причина за това. Вие си имате свой начин на забавление той си има негов. Няма нищо лошо всеки да си има лично пространство. Отдаването на семейството не означава да нямаш личен живот. Абсолютно е възможно да се съчетаят и двете неща без едното да вреди на другото.

Разбирам, че си селянка по начина ти на изказване.

Детски работи .. седни ни си на задника момиче , за какво си бързала тогава да се омъжваш пък сега се жалваш?

Божее, аз на 20 още приятел нямах (чак на 22), тепърва изживявах любовните си трепети към невъзможни любови- първата ми любов беше към поп певец, после две несподелени любови и чак тогава- гадже. И още ми е мило като си спомням тези години. Не обиждам и не съдя никого, обаче май по-скоро изпитвам любопитство към такива хора. Някак ми е толкова странно това преждевременно порастване (или аз изоставам може би:/)- на 14 водят полов живот, на 20 се женят, раждат, мислят като възрастни, а аз съм на почти 29 и още се чувствам като дете. Наскоро приключих втората си сериозна връзка, а се чувствам по-добре от всякога, защото очевидно не съм била с правилния човек и сега като едно дете продължавам да мечтая за моята сродна душа, моята истинска половинка. Та, мисълта ми беше, че ми е странно какво ли им е в главите на такива хора, някой по-малък от мен да каже, например авторката:) Не знам, аз все си мисля, че животът трябва да се усвоява бавно, на много малки глътки, да го почувстваш със сърцето и душата си, с всяка клетка на тялото си и винаги да осъзнаваш, да осмисляш какво ти се случва, а не просто да препускаш през живота. Помня колко цветно беше за мен всичко през студентските ми години, колко ярко се запечатваше всичко в мен, как изследвах света с широко отворено очи и сърце, с любопитството на дете. И като чета историите тук чак ми става мъчно за хората, колко отрано започват с битовите проблеми и все се надявам да греша и те да са си щастливи с живота си както го виждат, но просто ми е странно. А този коментар се надявам да го прочетат най-вече онези, които на 16-20 години се тюхкат, че още са девствени (токова са много:)) и хич да не бързат, за всичко си има време:)

овца

Уважаема, каквото имаш, ще го оцениш когато го изгубиш, и после намериш някой, който изобщо не ти цепи басма. И ми се струва, че колкото и да ти дават съвети да си налягаш парцалите, теб вече те тегли да "живееш", и рано или късно ще го направиш. Все така се случва, трошим си главата, а после ревем и се тръшкаме как сме могли така лекомислено да изгубим толкова ценно нещо.