Отхвърлена от дъщеря ми

Аз съм жена на 43 години имам дъщеря на 22 години. На 30 останах вдовица и с много лишения и много работа, някой път и на 2 работи тя да не усети липса. Бях щастлива, че до 12 клас беше пълна отличничка, и се гордеех с нея много. С помощта на майка ми успях да и направя бал. Кандидатства и е приеха, тя беше отлична студентка с европейска степендия, а аз бях най щасливата майка.

До момента когато стана на 20 години - имаше неподходяща връзка с мъж 15 години по голям от нея, с пълни противоположни характери и среди. А взех отношение и с много разговори и борба, за да и покажа, че избора и е неправилен. От тогава се отдаличихме една от друга. Тя се раздели с него. След това си намери приятел и след 4 месеца направи годеж.

Аз бях съсипана от отношенията ми към мен, тя ме отхвърли тотално, изпаднах в депресия, защото тя пак направи поредния грешен избор. Тя заживя с мъжа и а аз останах сама, без да ми се обажда. Нямах работа, живея на квартира, с болката която ми нанеси дъщеря ми, и загубих смисала в живота ми.

Не знаех какво да правя, тогава една приятелка ми подаде ръка и заминах в чужбина, и тук е трудно, но не съм сама. Дъщеря ми забременя и когато заминах, постоянно ми звани и ме кара да се връщам и ме обвинява че съм я изоставила. Моля дайте ми съвет, какво да направя?