ezine.bg»Споделени Истории»Семейни Истории»Отхвърлена от дъщеря ми

Отхвърлена от дъщеря ми

Отхвърлена от дъщеря ми
Аз съм жена на 43 години имам дъщеря на 22 години. На 30 останах вдовица и с много лишения и много работа, някой път и на 2 работи тя да не усети липса. Бях щастлива, че до 12 клас беше пълна отличничка, и се гордеех с нея много. С помощта на майка ми успях да и направя бал. Кандидатства и е приеха, тя беше отлична студентка с европейска степендия, а аз бях най щасливата майка.

До момента когато стана на 20 години - имаше неподходяща връзка с мъж 15 години по голям от нея, с пълни противоположни характери и среди. А взех отношение и с много разговори и борба, за да и покажа, че избора и е неправилен. От тогава се отдаличихме една от друга. Тя се раздели с него. След това си намери приятел и след 4 месеца направи годеж.

Аз бях съсипана от отношенията ми към мен, тя ме отхвърли тотално, изпаднах в депресия, защото тя пак направи поредния грешен избор. Тя заживя с мъжа и а аз останах сама, без да ми се обажда. Нямах работа, живея на квартира, с болката която ми нанеси дъщеря ми, и загубих смисала в живота ми.

Не знаех какво да правя, тогава една приятелка ми подаде ръка и заминах в чужбина, и тук е трудно, но не съм сама. Дъщеря ми забременя и когато заминах, постоянно ми звани и ме кара да се връщам и ме обвинява че съм я изоставила. Моля дайте ми съвет, какво да направя?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари (43)

Изпрати
биляна
биляна
01.10.2013 23:24
знам че ви е тежко но мисля че е време да помислите вече и за себе си,ако се върнете не се знае кога пак ще и дотегнете
2
0
V
V
30.09.2013 23:06
Оффф... Аз това и онова съм направила, аз какво ли не жертвах, тоя не е добър, оня не е добър, а не искаш ли и живота и да живееш на нейно място ? Ако може все до гъза да ти е залепена, ще ти е най-добре. Осъзнай се преди да си я загубила завинаги, спри да критикуваш изборите които прави, аз също говоря от позицията на дъщеря...
4
0
Инчето
Инчето
30.09.2013 18:04
Здравейте,аз ще говоря от позицията на дъщеря:)когато бях на 16 майка ми остана вдовица и от тогава заживяхме аз тя и баба ми,също като Вас тя се стараеше нищо да не ми липсва,направи ми бал,станах студентка,завърших...сега години по-късно си давам сметка колко силна и борбена е моята майка и колко много се срамувам от моментите в които не съм я разбирала и е имало пререкания между нас!Сигурна съм,че и вашата дъщеря ще разбере,че всичко което правите е за нейно добро и защото много я обичате!Моя съвет е да бъдете до детето си за да може да разбере,че е сгрешила и не сте я изоставили:)мисля си,че сега когато тя е на път да стане майка сама ще осъзнае грешките си както и силата на майчината любов!Успех.
1
3

Рейтинг

4
Общо 3 гласували
5 0
4 3
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка: