Отхвърлена от дъщеря ми
редакция:
АнонименНовак
Аз съм жена на 43 години имам дъщеря на 22 години. На 30 останах вдовица и с много лишения и много работа, някой път и на 2 работи тя да не усети липса. Бях щастлива, че до 12 клас беше пълна отличничка, и се гордеех с нея много. С помощта на майка ми успях да и направя бал. Кандидатства и е приеха, тя беше отлична студентка с европейска степендия, а аз бях най щасливата майка.
До момента когато стана на 20 години - имаше неподходяща връзка с мъж 15 години по голям от нея, с пълни противоположни характери и среди. А взех отношение и с много разговори и борба, за да и покажа, че избора и е неправилен. От тогава се отдаличихме една от друга. Тя се раздели с него. След това си намери приятел и след 4 месеца направи годеж.
Аз бях съсипана от отношенията ми към мен, тя ме отхвърли тотално, изпаднах в депресия, защото тя пак направи поредния грешен избор. Тя заживя с мъжа и а аз останах сама, без да ми се обажда. Нямах работа, живея на квартира, с болката която ми нанеси дъщеря ми, и загубих смисала в живота ми.
Не знаех какво да правя, тогава една приятелка ми подаде ръка и заминах в чужбина, и тук е трудно, но не съм сама. Дъщеря ми забременя и когато заминах, постоянно ми звани и ме кара да се връщам и ме обвинява че съм я изоставила. Моля дайте ми съвет, какво да направя?
До момента когато стана на 20 години - имаше неподходяща връзка с мъж 15 години по голям от нея, с пълни противоположни характери и среди. А взех отношение и с много разговори и борба, за да и покажа, че избора и е неправилен. От тогава се отдаличихме една от друга. Тя се раздели с него. След това си намери приятел и след 4 месеца направи годеж.
Аз бях съсипана от отношенията ми към мен, тя ме отхвърли тотално, изпаднах в депресия, защото тя пак направи поредния грешен избор. Тя заживя с мъжа и а аз останах сама, без да ми се обажда. Нямах работа, живея на квартира, с болката която ми нанеси дъщеря ми, и загубих смисала в живота ми.
Не знаех какво да правя, тогава една приятелка ми подаде ръка и заминах в чужбина, и тук е трудно, но не съм сама. Дъщеря ми забременя и когато заминах, постоянно ми звани и ме кара да се връщам и ме обвинява че съм я изоставила. Моля дайте ми съвет, какво да направя?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 3
50
43
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
понеже е била млада и с неизградена сила на характера, тя се е огънала и се е отказала от връзката си. Примирила се е и се е спряла на човек, който според нея Вие ще одобрите.
Не знам дали разбирате, но Вие сте и отнели щастието.
С какво право?
Мислете всеки ден, че заради Вашата глупост, зетето Ви ще е принудено още много години да живее с този компромис в живота си. После се чудете защо се е отдалечила от Вас.
Може да бъдете доволна! Поради ограниченото Ви мислене, тя щее нещастна доста след като Ви няма!
И не се заблуждавайте, че това дете, от мъж, който не е искала истински ще и утеха.
Все пак мисля, че е редно да се видите, може да се разкайва за грешката си, а може просто да няма кой да гледа детето й и затова да иска да се върнете в България. Ако усетите такова нещо, по-добре се върнете в чужбина, нали не искате да бъдете нейна бавачка за един подслон и една чиния манджа?