Отхвърлена от дъщеря ми

и аз съм на 44 и аз имам син,но приех мисълта,че синът ми е достатъчно умен да направи своя избори се сдобих и с дъщеря.Пилетата порасват и отлитат свиват свои гнезда.Ти какво очакваш да те дондурка като бебе ли?

Ама вие трябва да разберете, че дъщеря ви е самостоятелен човек, вие също и да живеете като такива. Какви са тия неща тоя не одобрявах, оня не одобрявах, няма вие да живеете с него, това трябва да е нейна преценка. И защо сега трябва да се връщате за да задоволите капризите й, като точно след месец ще каже, че й се бъркате в живота. Помагайте си една друга, поддържайте се, но живейте като самостоятелни възрастни хора.

ще бъда критичен. до като родителите се бъркат в живота на децата си малко или много ще бъдат отхвърляни.след като мила моя си спирала щастието на дъщтеря си да бъде с мъж който тя е искала, е нормално да не иска контакт с теб.не мисля че трябва да манипулираме децата си и да определяме с кого да бъдат.всеки прави грешки и решава по кой път да поеме било то правилен или грешен.нека сами осъзнят грешката си след време ако наистина има такава. не мисля че ти през твоята младост си била безгрешна зада искаш същото и от дъщеря ти.мисля че в момента когато има детенце може да изкупиш греха си и да я подкрепяш. но след като се чувстваш щастлива в чужбина и имаш приятели там, живй своя си живот и бъди там където се чувстваш добре.

Поздравявам ви, за смелостта да споделите тази трагична и болезнена история и да поискате съвет, но повярвайте ми – решението ще го направите вие! Прочетох коментарите и всеки е изказал гледната си точка. Аз ще кажа моята като дъщеря и майка на 22 годишно момиче. „ Колкото и да даваме от себе си, да правим невъзможното – възможно за децата си, то ще е винаги НЕ достатъчно!“ Казвам това от личен опит с дъщеря ми и историята ви ми е позната до болка, но също така и като дъщеря…. Но с годините осъзнах, че взетите решения от страна на майка ми може да са навредили в живота ми, но Благодарение на тях аз станах силен човек и макар да се старая да не допускам нейните грешки, аз допускам свои с дъщеря си. Всичко е един кръговрат, а истината е, че всеки сам взема решенията и живее с последствията от тях. Отидете да се видите, но не променяйте живота си изцяло в името на дъщеря си. Покажете и обичта си и подкрепата сега и за в бъдеще. Но вие не можете да поемите ударите на живота й върху себе си. Тя трябва сама да ги преодолее и да оцени всичко, което сте сторили за нея, било то и грешките ви. Аз никога до сега не съм винила майка си и не спирам да и казвам, че я обичам! Иска се сила и прошка за да намерим вътрешен покой и да продължим да живеем и да правим грешки, от който се учим да сме силни и човечни! Желая ви, успех!

За съжаление,суровият живот и сложните ситуации променят човек,неговото мислене,неговият мироглед!С две думи -направо го изкривяват!Такива хора свикват да разчитат единствено на себе си,да си планират всичко,да диктуват всичко и в момента,в който някой наруши плановете им лошо!Да, всяка майка е с надеждите и очакванията за най-доброто за дъщеря си...Да,не всяка майка е доволна от избора на дъщеря си...Но преди всичко е майка!!!За да разбира,за да прощава...да се зарадва от новината,че ще става баба...Колкото и да е неподходящ зеткото!Никой не очаква бабата да си зареже работата и гурбета,за да дойде тук уж да гледа бебе, пък да се окаже,че само критикува и диктува.Просто една дъщеря има нужда от моралната подкрепа,че не е сама,че има близък човек-най-близкия на тази земя...Най близкия,който се е отдръпнал!!!
Толкова ли не можете, дори от разстояние, да и вдъхнете увереност,че не е сама,че винаги има вашата подкрепа...Дори в момента да нямате възможност да напуснете работа,или пък да си купите билет за да дойдете,тя да се почуства силна, обичана...
Или сега ще я оставите, да си троши главата, щом не слуша майка си?Със сигурност с Вас или без Вас,със съпруг или без такъв тя ще си отгледа детето,но дано не чуете от нея(както прочетох един коментар)-аз майка нямам,за мен тя не съществува!
За финал-отглеждането на едно дете не се свежда само и единствено до това-да го нахраниш да го облечеш да го пратиш на у-ще да му осигуриш абитуриентския бал...Да разбирам какво Ви е коствало това като самотна майка и сте се справили отлично!Но сега,когато идва лесната част-от Вас се очаква ,единствено да обичате, да се наслаждавате,че сте отгледали дъщеря,че тя вече е майка,да се радвате на внуци....Има една приказка-ако не можеш да помогнеш,поне не пречи-не и вменявайте вина,че иска да се отдели да създаде свое семейство!Това е живота!

А ти мила как и защо реши, че връзката и с 15 години по-голям от нея мъж е неподходяща?? Какво значение има разликата в годините. Значи ти си била щастлива само когато си контролирала дъщеря си, това ти е доставяло някакво съмнително удоволстивие. Но щом тя е реила да има собствен живот ти си се уплашила че губиш контрол. Ето тук ти е била грешката. И да, дъщеря ти е права, ти си я изоставила, изоставила си я като не си подкрепила избора и да бъде щастлива.

Може би на дъщеря ви не и лесно сега както е бременна, все пак хормоните при вс.бременост действат на някъде и може би в този момент се е усетила че и тя има майка и може да се осланя на нея. Само че според мен стойте си в чужбина, дано нещата там са ви както трябва, поддържайте с дъщеря си някакъв контакт доколкото е възможно,и може би от разстояние в даден момент ще сте й също полезна.Не смятам че ще е правилно при първата й прищявка да си загърбите там намерената работа и да се приберете да ги тантуркате с бебето, все пак тя си има мъж който също трябва да е отговорен за отглеждането на детето и ако е мъж ще и помага. А тя постепенно ще се научи как да се справя с всичко по отглеждането. Моите родители също не одобряваха първата ми връзка, след години ги разбрах, все пак отстрани нещата се виждат по-добре, не ме спираха да се виждам с него, но след време сама взех да виждам това което те са видяли навреме и сами прекратихме връзката си.

Гледай си живота мила,когато е трябвало и каквото е трябвало ти си го свършила и то много добре,както разбирам.Има една много хубава поговорка"каквото си си надробил,това ще си сърбаш",децата са неблагодарни,успех

Дъщеря ви е голяма, омъжена и има мъж до себе си!!! За какво ще сте й вие? По-скоро мисля, че това е вид егоизъм... Какво ще стане като се приберете? Ще бъдете без работа и средства и ще сте зависими от капризите на дъщеря си. С какво ще й помогнете ако сте там - със средства няма да можете, да за детето й ще помогнете, но то ще порасне и след това? А ако тя не е съгласна с вашите методи на възпитание? Какво ще стане - ще се скарате и пак ще сте сама... Помислете си, можете да отидете за кратко и после да се върнете в чужбина. А дъщеря ви ще трябва да се грижи за детето си така, както вие сте се грижила за нея.

Ами отнели сте правото на дъщеря си да живее собствения си живот. Казвам го от позицията на дъщеря отхвърлила майка си !Казвам го от позицията на майка на момиче. не искам да чувам за собствената си майка...тя за мен е мъртва! Цял живот е налагала собственото си мнение и преценка за правилен живот. Цял живот ме е манипулирала и ако не станеше нейното вдигаше скандали, разправии...КЪЛНЕШЕ МЕ... и така 36 години!!!! На 36 родих дъщеря си...тогава моята майка реши да ми отнеме и правото да решавам кое е добро и кое не е за собственото ми дете...тогава я изгоних от къщи и не искам да я виждам повече! Сега реве и се тръшка ... точно като теб... как е игнорирарана от дъщеря си. Само се моля да не стана майка, като нея!