Ами явно в този случай момичето е виновно. Какви са тия изпълнения "късане-събиране" по 100 пъти?
Като не си отваря очите и не гледа кой е до нея в трудни моменти, нека се задоволява с приятелчето ти , което като гледам, определено не знае какво иска!
Пробвай се, бъди честен с нея, тя ако е момиче на място ще те разбере, оцени, и в крайна сметка ще е с теб!
Доста повърхностно ще минеш с изтъркана вечеря, парфюмче, подаръче и/или евтино извинение (изтъркано вече до неузнаваемост..)
Смяташ ли, че заслужаваш това момиче? Ама честно?!!?
Защото както и на мен, така и на нея сигурно Й Е ПИСНАЛО ОТ ТИЯ "ИЗВИНЕНИЯ" , които след няколко дни се повтарят.
И един съвет от мен: Не си вярвай прекалено много, че ще се промениш, защото всички го казват и единственото което правят е: Или не се променят, или се променят към по-лошо!!!
Без коментар!
Само да попитам: Кой ти дава право да се бъркаш в историите на другите и да искаш мнение по техните въпроси??????
Препоръката ми е: Не си пъхай носа в чужди работи, някой ден сериозно ще си изпатиш от това. Не си атрактивна като пишеш истории от 3то лице!
Еми отпусни се. :) Не става както по филмите (отначалото всичко е готино и яко, но после нещата се прецакват). Ще дойде и твоя звезден час, нещата просто се случват, не е нужно да го плануваш и обмисляш, защото в повечето случаи тогава не се случва нищо :))))
Та значи: като си харесаш мадама, бъди откровен и й го кажи, недей да си мълчиш и да увърташ, че ей го на! По-смелите ти отмъкват девойките :D
;( Ужасна история.. По-добре недей повече, аз не виждам смисъл да опитваш да се закрепиш всячески към един човек, а той само да те унижава, смазва, лъже и тормози.
И какво, от мислите на едно момиче ли се плашиш??? Добре си се надъхал и да ти кажа нищо не губиш!!! Или ще стане нещо, или няма да стане. Попиши си с нея, виж я що за характер е, как се държи, пък какво - може да си допаднете и ако е свободна да се получи искрата между вас.
За всеки случай като стоиш само и го мислиш, няма да спечелиш нищо.
Действай ;)
Бъди себе си. Това, че носиш очила изобщо не е срамно и грозно. Откъде знаеш, че момчетата не харесват момичета с очила? Я стига! :) Просто се опитвай да имаш повече контакт с него, да общувате, разбери кои са допирните ви точки. На първо време си станете близки приятели. Оттам насетне ще се разбере дали и той те харесва :)
Подобна история имам и аз, но с няколко различия. Баща ми не е пияница, не употребява алкохол, но и без това нервите, избухливостта, крясъците и скандалите си ги има!
Аз от своя страна имам признаци, същите като твоите. Това всичкото идва от нерви и от проблеми. Не знам какво да ти кажа и какъв съвет да ти дам, защото и ние с майка ми не можем нищо да направим, за да спрем това. Когато си му дойде музата на човека си вика, си крещи, се кара, блъска, кряка и няма оправия. Мълчим си и това е.
Прави ми впечатление, че на майка ти проблема си й ти??? Като са двамата с баща ти всичко е ок, а? Странна работа.
Не каза на колко години си? Ако имаш възможност, намери си работа, приятел, изнеси се от къщи, щом толкова й пречиш, знам ли... :( Дано се оправят нещата при вас.
Ами ти самата си намекваш, че не ти дава вид на сериозен, и мислиш, че иска само интимност и дотам.
Защо ти е след 2 години и нещо да се връщаш назад и да си припомняш минали неща? Щом сте се разделили по някакви причини, значи трябва да се замислиш...
По-добрия вариант е: избери си най-доброто от другите 3 предложения и опитай! Може да имаш повече късмет, отколкото с този..
Може би сте още рано за каквито и да е очаквания. Почакай още малко, в момента сте в период на опознаване, не избързвай. Ако след време когато ти вече си сигурна в него, той още си мълчи и не казва нищо за вашите отношения, тогава говори с него и го попитай какво ще правите, заедно ли сте, не сте ли и т.н.
Хващай си багажката и бягай! Достатъчно си търпяла и си се унижавала. Детето може и без баща да живее, стига да знаеш как да го възпиташ. По-добре ли ще е да сте двамата и то да става жертва на постоянни скандали, тормоз, викане, караници... ? А за себе си не мислиш ли?
Не може вечно да се продължава с такъв начин на живот. Някъде може да те чака добър човек, който ще може да е до теб и детето ти, и да ви даде това, което "този", "любовчията" не може!
Много късно, не мислиш ли???? !!!!
По-рано е трябвало да ти дойдат всички тези мисли и неща до главата. Трябвало е веднага да му кажеш и заедно да вземете решение, не само ти - набързо и недообмислено!
Сега вече по-добре нищо не му казвай, да не стане грозен скандал, а ако е искал това дете и като разбере, че хем не си му казала, хем си го махнала без да знае, и без да го обсъдите заедно - да не те зареже!
Голяма простотия...
Моя приятел е същия. Познаваме се и сме заедно от почти 3 години, идва у дома, познава се със семейството ми, преспива тук.. но дотам! Аз не съм се видяла с неговото семейство, с неговите "приятели" не излизаме, само се виждаме по принуда, когато оставам да спя при него в общежитието му. Какво да ти кажа.. Знам ли, сигурно чака подходящ момент. Аз вече не настоявам в моята ситуация, вдигнала съм ръце. Отначало много ми пукаше и се притеснявах кой как ще ме приеме, но вече не мога да се нервирам за глупости.
Дано да се получат нещата и да те запознае с техните, все пак щом има сериозни намерения - нека не са само на думи!
И моята история е подобна. Приятеля ми е турчин, но дойде да учи в БГ (роден е тук, но е заминал като е бил на 1 годинка, отраснал е в Турция) Заедно сме от 3 години почти, всички знаят за него, семейството ми го приема, но пък техните не знаят за мен. Доколкото разбирам те не искат българка за него. Незнам за в бъдеще как ще се развият нещата при нас, но с него искаме да имаме съвместен живот тук, в БГ. Децата ни да са с български имена. Той не държи толкова на религията. При вас явно е по-различно. В крайна сметка ако не искаш да се променяш заради него, и не искаш децата ти да са с турски имена, тогава недей.
А колкото до това, че някой ще ти се подиграва ако си с турчин.. Лошо ли е това? На мен никой нищо не ми е казал. Това е моя избор и заставам зад него твърдо. Реши сама за себе си кого и какво точно искаш, и нещата ще се наредят.
Ще продължи да бъде, повярвай ми. Срещу това нищо не помага. Затваряй си очите и когато той ти звънне, кажи че излизаш с приятелки и не можеш (дори и да не е така) Прави го всеки път като ти се обади да се видите, намирай си някаква работа и му отказвай. Не се виждайте 1,2,3 седмици.. колкото можеш да издържиш!
Ако другарчето ти е умник, ще се сети, че заради неговото държание и ти правиш като него и ще намали срещите с приятелчетата му. (Да се надяваме де, но нищо не пречи да опиташ)
Моите коментари