Имам всичко, а съм нещастна....
редакция:
АнонименНовак
Здравейте,сигурно всички си имате проблеми...и всеки си мисли че неговия проблем е най-тежкият...Е да ви разкажа и аз моя..
На 24 съм. Омъжена съм от почти 4 години. Имам прекрасно детенце и съпруг. Живеем на Морето. Имаме страхотен апартамент, имаме си коли, имаме си всичко, не сме лишени от нищо. С две думи имаме си абсолютно всичко ( не искам да ме разбирате погрешно, не се хваля).
Та.....почвам отначало. Когато срещнах моя съпруг който е на 32 сега, много си го харесвах.. после го обикнах много...понеже имаме разлика в годинките.. Той винаги се отнася към като че ли съм малка. Глези ме, гледа си ме много добре. Но, не мога да кажа че го обичам до полуда или ми е най голямата любов....
Разбираме се....по точно разбирахме се....4 години не бях работила...вече детето тръгна на градина и почнах да работя това лято...и почнах много да излизам...по заведения и по дискотеки.....а моя съпруг все изморен и не му се излиза от вкъщи.....все съм с приятелки.
Гледам си и детето, Но не мога да накарам съпруга ми да ми удиса на акъла. Боже аз ли не съм добре,аз ли не оценявам какво имам. Не съм от тези момичета който обожават домашното огнище. Но и съпруга ми е скучен вече и не знам какво да правя. Даже не знам какво искам.
Дали искам да си водя някаква свободен живот или да се отдам на семейството ми където ми е скучно с съпруга ми. Усещам как правя грешка след грешка ....и аз не знам. Моля ви кажете ми вашето мнение.даже ме критикувайте ...да дойда на себе си...
На 24 съм. Омъжена съм от почти 4 години. Имам прекрасно детенце и съпруг. Живеем на Морето. Имаме страхотен апартамент, имаме си коли, имаме си всичко, не сме лишени от нищо. С две думи имаме си абсолютно всичко ( не искам да ме разбирате погрешно, не се хваля).
Та.....почвам отначало. Когато срещнах моя съпруг който е на 32 сега, много си го харесвах.. после го обикнах много...понеже имаме разлика в годинките.. Той винаги се отнася към като че ли съм малка. Глези ме, гледа си ме много добре. Но, не мога да кажа че го обичам до полуда или ми е най голямата любов....
Разбираме се....по точно разбирахме се....4 години не бях работила...вече детето тръгна на градина и почнах да работя това лято...и почнах много да излизам...по заведения и по дискотеки.....а моя съпруг все изморен и не му се излиза от вкъщи.....все съм с приятелки.
Гледам си и детето, Но не мога да накарам съпруга ми да ми удиса на акъла. Боже аз ли не съм добре,аз ли не оценявам какво имам. Не съм от тези момичета който обожават домашното огнище. Но и съпруга ми е скучен вече и не знам какво да правя. Даже не знам какво искам.
Дали искам да си водя някаква свободен живот или да се отдам на семейството ми където ми е скучно с съпруга ми. Усещам как правя грешка след грешка ....и аз не знам. Моля ви кажете ми вашето мнение.даже ме критикувайте ...да дойда на себе си...
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 12
54
44
34
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Аз разбирам точно за какво говориш, тъй като се чувстах точно като теб преди години. Сега съм на 42. Омъжих се на 20 за 11 години по-възрастен от мен, когото обожавах, а и той мен. На 22 вече бях с 2 бебета. Имахме всичко,както и вие. Работех, за да не ми е скучно и то работех за себе си - имах собствена туристическа агенция. Никога не ми се налагаше да влагам в семейната хазна. Той се грижеше за всичко. НО както споделяш и ти беше вечно изморен, не искаше да излизаме никъде... Винаги полагах огромни усилия да го склоня да отидем тук или там. В същото време не ме е спирал да излизам, НО на мен ми беше омръзнало да излизам с приятелки, исках С НЕГО! Това е синдрома на голямата възрастова разлика. Аз така си го обяснявам. Той е имал време да се наживее така да се каже. А ти, както и аз сме се омъжили много млади, станали сме майки млади... и т.н. Говори с него, сподели му кое те тормози. Дано те разбере. Моят не ме разбра напълно. Но с годините нещата олегнаха. Не че някога е имало кой знае какви сътресения де. Важното е да не допускате залитания на страни. Семейството е нещо прекрасно. Това е мое мнение.