Имам всичко, а съм нещастна....
АнонименНовак
Здравейте,сигурно всички си имате проблеми...и всеки си мисли че неговия проблем е най-тежкият...Е да ви разкажа и аз моя..
На 24 съм. Омъжена съм от почти 4 години. Имам прекрасно детенце и съпруг. Живеем на Морето. Имаме страхотен апартамент, имаме си коли, имаме си всичко, не сме лишени от нищо. С две думи имаме си абсолютно всичко ( не искам да ме разбирате погрешно, не се хваля).
Та.....почвам отначало. Когато срещнах моя съпруг който е на 32 сега, много си го харесвах.. после го обикнах много...понеже имаме разлика в годинките.. Той винаги се отнася към като че ли съм малка. Глези ме, гледа си ме много добре. Но, не мога да кажа че го обичам до полуда или ми е най голямата любов....
Разбираме се....по точно разбирахме се....4 години не бях работила...вече детето тръгна на градина и почнах да работя това лято...и почнах много да излизам...по заведения и по дискотеки.....а моя съпруг все изморен и не му се излиза от вкъщи.....все съм с приятелки.
Гледам си и детето, Но не мога да накарам съпруга ми да ми удиса на акъла. Боже аз ли не съм добре,аз ли не оценявам какво имам. Не съм от тези момичета който обожават домашното огнище. Но и съпруга ми е скучен вече и не знам какво да правя. Даже не знам какво искам.
Дали искам да си водя някаква свободен живот или да се отдам на семейството ми където ми е скучно с съпруга ми. Усещам как правя грешка след грешка ....и аз не знам. Моля ви кажете ми вашето мнение.даже ме критикувайте ...да дойда на себе си...
На 24 съм. Омъжена съм от почти 4 години. Имам прекрасно детенце и съпруг. Живеем на Морето. Имаме страхотен апартамент, имаме си коли, имаме си всичко, не сме лишени от нищо. С две думи имаме си абсолютно всичко ( не искам да ме разбирате погрешно, не се хваля).
Та.....почвам отначало. Когато срещнах моя съпруг който е на 32 сега, много си го харесвах.. после го обикнах много...понеже имаме разлика в годинките.. Той винаги се отнася към като че ли съм малка. Глези ме, гледа си ме много добре. Но, не мога да кажа че го обичам до полуда или ми е най голямата любов....
Разбираме се....по точно разбирахме се....4 години не бях работила...вече детето тръгна на градина и почнах да работя това лято...и почнах много да излизам...по заведения и по дискотеки.....а моя съпруг все изморен и не му се излиза от вкъщи.....все съм с приятелки.
Гледам си и детето, Но не мога да накарам съпруга ми да ми удиса на акъла. Боже аз ли не съм добре,аз ли не оценявам какво имам. Не съм от тези момичета който обожават домашното огнище. Но и съпруга ми е скучен вече и не знам какво да правя. Даже не знам какво искам.
Дали искам да си водя някаква свободен живот или да се отдам на семейството ми където ми е скучно с съпруга ми. Усещам как правя грешка след грешка ....и аз не знам. Моля ви кажете ми вашето мнение.даже ме критикувайте ...да дойда на себе си...
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (161)
Изпрати
Всеки иска това, което няма. Ако го напуснеш след някоя година ще почнеш да съжаляваш. Ако не го напуснеш пак ще съжаляваш. Така става като хората се женят по сметка
0
0
Усетих,че сте наясно със ситуацията,даже и това ,че нещо не е наред.Хората са различни и това е хубаво...Само трябва да знаете,че всичко е до време..или си запазвате семейството,защото това е най-важното ,или го губите..Отговорният,обичащият и познаващият Ви - съпруг е голяма рядкост,почти нереалност,а вие го имате без да си давате сметка ,че това е мечта за много жени..Надявам се и искрено вярвам,че ще оцените свободата,която имате и ще вземете единственото правилно решение,да целунете човека до вас и да му благодарите.Най-лесно е да унищожиш нещо,това всеки го може...трудно е да съхраниш и запазиш това ,което имаш..Желая ви успех.
0
0
Ама вие как очаквате на мъжете ви да има се излиза след като работят за вас и семеиството си за да е сичко добре и да не ви липсва нищо.. Нормално е да са изморени се пак има напрежение в цялата схема.. Малко съчуствие и към тях може да покажете...
0
0
Рано си се омъжила, мен ако питаш, било ти е време за живот, а не за брак и да правиш деца. Това ти е голямата грешка Сега целият ти живот трябва да мине под рутината на скуката, както го описваш, или сигурно, а и най-веоятно ще станеш от онези жени, които слагат рога на мъжете си и накрая се развждат и децата им страдат от това.
1
0
Наистина не знаеш какво искаш,как щеше да се почувстваш,ако той беше на твоята възраст,нямахте нищо,пиеше ,биеше ,ееее и ходехте заедно навсякъде.....а сега ,имаш всичко,излизаш без да ти държи сметка и ревнува...любов...това е преходно състояние,ще отмине, но детето и добрия ти съпруг остават,я се захвани с някаква благотворителност,да видиш колко мъка има по тоя свят,та да осъзнаеш каква си късметлийка......
0
0
много добре те разбирам аз също съм омъжена имам 2 деца дом и т.н.но и аз не съм щастлива - липсва ми нещо и аз не знам какво..ами засега си карай така според мен живей си с него излизай си...а времето само ще покаже как ще се развият нещата - не взимай прибързани решения никой не знае какво го чака занапред.. само времето ще покаже дали ще останеш с него или ще поемеш по др път...
0
0
Здравей, мила.
Аз разбирам точно за какво говориш, тъй като се чувстах точно като теб преди години. Сега съм на 42. Омъжих се на 20 за 11 години по-възрастен от мен, когото обожавах, а и той мен. На 22 вече бях с 2 бебета. Имахме всичко,както и вие. Работех, за да не ми е скучно и то работех за себе си - имах собствена туристическа агенция. Никога не ми се налагаше да влагам в семейната хазна. Той се грижеше за всичко. НО както споделяш и ти беше вечно изморен, не искаше да излизаме никъде... Винаги полагах огромни усилия да го склоня да отидем тук или там. В същото време не ме е спирал да излизам, НО на мен ми беше омръзнало да излизам с приятелки, исках С НЕГО! Това е синдрома на голямата възрастова разлика. Аз така си го обяснявам. Той е имал време да се наживее така да се каже. А ти, както и аз сме се омъжили много млади, станали сме майки млади... и т.н. Говори с него, сподели му кое те тормози. Дано те разбере. Моят не ме разбра напълно. Но с годините нещата олегнаха. Не че някога е имало кой знае какви сътресения де. Важното е да не допускате залитания на страни. Семейството е нещо прекрасно. Това е мое мнение.
Аз разбирам точно за какво говориш, тъй като се чувстах точно като теб преди години. Сега съм на 42. Омъжих се на 20 за 11 години по-възрастен от мен, когото обожавах, а и той мен. На 22 вече бях с 2 бебета. Имахме всичко,както и вие. Работех, за да не ми е скучно и то работех за себе си - имах собствена туристическа агенция. Никога не ми се налагаше да влагам в семейната хазна. Той се грижеше за всичко. НО както споделяш и ти беше вечно изморен, не искаше да излизаме никъде... Винаги полагах огромни усилия да го склоня да отидем тук или там. В същото време не ме е спирал да излизам, НО на мен ми беше омръзнало да излизам с приятелки, исках С НЕГО! Това е синдрома на голямата възрастова разлика. Аз така си го обяснявам. Той е имал време да се наживее така да се каже. А ти, както и аз сме се омъжили много млади, станали сме майки млади... и т.н. Говори с него, сподели му кое те тормози. Дано те разбере. Моят не ме разбра напълно. Но с годините нещата олегнаха. Не че някога е имало кой знае какви сътресения де. Важното е да не допускате залитания на страни. Семейството е нещо прекрасно. Това е мое мнение.
0
0
Хайде ще ти гледа бавачка детето,дали ще си по-щастлива,ако мъжът ти-онзи с парите излиза с тебе...Не мисля,ти си искаш хем неговите парички,хем някой младок,хайде нямате угодия.Няма да те съдим,хайде напусни богаташчето и си живей живота,все с 300 лв.заплата може да гледаш детето си и да ходиш по дискотеки,както правим обикновените жени!!!
0
0
остави ги тия глупости това са преходни неща по добре преглътни това чувство и неща та сами ще потръгнат.
0
0
Роди си още едно дете, ако пак се почувстваш така - още едно, докато си седнеш на д-то.
0
0
Рейтинг
4
Общо гласували: 12
54
44
34
20
10
Дай твоята оценка:
