Имам всичко, а съм нещастна....
редакция:
АнонименНовак
Здравейте,сигурно всички си имате проблеми...и всеки си мисли че неговия проблем е най-тежкият...Е да ви разкажа и аз моя..
На 24 съм. Омъжена съм от почти 4 години. Имам прекрасно детенце и съпруг. Живеем на Морето. Имаме страхотен апартамент, имаме си коли, имаме си всичко, не сме лишени от нищо. С две думи имаме си абсолютно всичко ( не искам да ме разбирате погрешно, не се хваля).
Та.....почвам отначало. Когато срещнах моя съпруг който е на 32 сега, много си го харесвах.. после го обикнах много...понеже имаме разлика в годинките.. Той винаги се отнася към като че ли съм малка. Глези ме, гледа си ме много добре. Но, не мога да кажа че го обичам до полуда или ми е най голямата любов....
Разбираме се....по точно разбирахме се....4 години не бях работила...вече детето тръгна на градина и почнах да работя това лято...и почнах много да излизам...по заведения и по дискотеки.....а моя съпруг все изморен и не му се излиза от вкъщи.....все съм с приятелки.
Гледам си и детето, Но не мога да накарам съпруга ми да ми удиса на акъла. Боже аз ли не съм добре,аз ли не оценявам какво имам. Не съм от тези момичета който обожават домашното огнище. Но и съпруга ми е скучен вече и не знам какво да правя. Даже не знам какво искам.
Дали искам да си водя някаква свободен живот или да се отдам на семейството ми където ми е скучно с съпруга ми. Усещам как правя грешка след грешка ....и аз не знам. Моля ви кажете ми вашето мнение.даже ме критикувайте ...да дойда на себе си...
На 24 съм. Омъжена съм от почти 4 години. Имам прекрасно детенце и съпруг. Живеем на Морето. Имаме страхотен апартамент, имаме си коли, имаме си всичко, не сме лишени от нищо. С две думи имаме си абсолютно всичко ( не искам да ме разбирате погрешно, не се хваля).
Та.....почвам отначало. Когато срещнах моя съпруг който е на 32 сега, много си го харесвах.. после го обикнах много...понеже имаме разлика в годинките.. Той винаги се отнася към като че ли съм малка. Глези ме, гледа си ме много добре. Но, не мога да кажа че го обичам до полуда или ми е най голямата любов....
Разбираме се....по точно разбирахме се....4 години не бях работила...вече детето тръгна на градина и почнах да работя това лято...и почнах много да излизам...по заведения и по дискотеки.....а моя съпруг все изморен и не му се излиза от вкъщи.....все съм с приятелки.
Гледам си и детето, Но не мога да накарам съпруга ми да ми удиса на акъла. Боже аз ли не съм добре,аз ли не оценявам какво имам. Не съм от тези момичета който обожават домашното огнище. Но и съпруга ми е скучен вече и не знам какво да правя. Даже не знам какво искам.
Дали искам да си водя някаква свободен живот или да се отдам на семейството ми където ми е скучно с съпруга ми. Усещам как правя грешка след грешка ....и аз не знам. Моля ви кажете ми вашето мнение.даже ме критикувайте ...да дойда на себе си...
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 12
54
44
34
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
В това е проблемът - всеки се жени когато иска и прави каквото иска, без да мисли за последствията от действията си. Живея в този век, за съжаление...
Да сте живи и здрави и дано децата ви намерят пример за подражание у друг, а не у вас.
Повечето в това положение баправо биха го връчили вовеки на бащичко, пък да се оправя!
Да му се невиди, в кой век живеете не знам. Всеки се жени когато иска, всеки прави каквото иска, въпроса е да има КОМУНИКАЦИЯ м/у двамата родители.
Говори с него, кажи му че имаш такива малки нужди, и това ти помага да си пълноценен човек.
Ако не си щастлива и се чувстваш затворена и притисната повярвай - това е по-зле за детето. Просто не прекалявай с излизанията. Бъди щастлива!
Момичето казва че си гледа детето, едва ли не го обича и не иска да го гледа.
Това, че още и се излиза насам-натам с приятелки не означава че е безотговорна.
Аз мисля че всеки от двамата трябва да прави каквото му се прави.
Аз имам същата разлика с приятелят си, даже с 2 години повече. Нямаме дете, но и на него не му се ходи насам-натам, а ме подкрепя напълно във всичко. Защото за него най-важно е да съм истински щастлива и да се чувствам изпълнена и цял човек, а не затворница и прочее.
Обясни му че това няма да продължава вечно. Ще походиш няколко месеца и ще ти писне и това.
А и в крайна сметка едва ли излизаш всяка вечер. Излизай 3-4 пъти месечно, мисля че е супер.
Каквото и да става не се вини. Щом душата го иска - дай и го, иначе ще полудееш.
И ако си гледаш наистина детето, и ходенето по дискотеки не ти пречи - не виждам проблем.
Между другото, когато сме били малки със сестра ми, майка ми е излизала със съседката на дискотека поне 3 пъти месечно и мога да ти кажа че нито съм разбирала кога е ставало, нито съм усетила липса на майка си или нещо нередно в начина ми на възпитание!
Духа на жената винаги е търсещ и непремирим, не се опитвай да го мачкаш! :) Просто говори с мъжа си. Трябва да имате нормална комуникация. Ако те обича ще те разбере. И все пак с нищо не бива да се примирява. Бъди щастлива, мила!
Извинявай, ако съм била рязка, просто ужасно ме подразни това, че имаш наистина всичко, а си седнала да хленчиш колко си нещастна и с недоизживяна младост.