Отхвърлена от дъщеря ми

моето мнение е че тя е обичала този човек и го е напуснала заради вас и ви обвинява за това,затова ви е намразила.какъвто ще да е бил това е бил нейн избор.

Имате свой живот вече в чужбина и макар да ви се иска да помагате на дъщеря ви,да сте до нея,останете си там където сте.ДЪщеря ви си е избрала пътя и няма какво да ви обвинява. Вие сте направили каквото трябва.

Здравей!Тук много различни мнения има.Ти избери това което мислиш,че е най-добре за теб.Силна жена си,борбена.Сама се справяш с живота.
Моето мнение ,без да го налагам е следното:
Ти си в чужбина,далеч от близките си хора и приятелите.
Раздвоена си.Дъщеря ти е голялям човек,семеен.
Има си съпруг,чака дете,това са все нейни решения в живота и.Ти си направила това,което се иска от родителя.Изгледала си я,образовала си я.Твоята мисия е изпълнена.Гледай си живота,ако можеш изпращай и пари.
Това също е помщ.Не се връщай,утре може да и скимне,че пак нещо не е както трябва.Тя е голям човек ,ти си голям човек,всеки си поема отговорностите в живота.
Един родител винги мисли добро на детето си и за това не се упреквай.Майка си и си правила всичко за доброто на дъщеря си.Сега тя иска помощ от теб,но ти я оставяй да се оправя сама.Не и први мечешка услуга.
Работи си ,гледай себе си,че децата рядко връщат грижата.Децата са неблагодарни.

Сори, ама и на мен не ми харесва някой да ми се бърка в личния живот. Всеки си има свой път и свое право на избор, както и своите грешки !!! Единия бил грешен, другия и той грешен... Вие майките все си въобразявате, че знаете кое е най-доброто... Точно по тая причина и аз не звъня на моята майка - все упреци намира, все нещо съм сгафила, недоволна пак, и пак и пак ... А за оставянето, пак сори, ама младо семейство естествено, че ще искат да живеят отделно !! Адското маниакално обсебване от дъщерята, че чак се губи смисъла на живота.. Последно съжалявам, ама идва ден в който всеки отлита от гнездото и прекаленото 'съветване' отблъсква хората. Намерете си хоби.

В един конфликт винаги има поне две виновни страни. Какво трябва да направите си знаете вие. Кой е виновен и кой не, има ли значение. Няма непоправими неща освен загубеното време. Аз лично съм преживяла много и препатила колкото трябва за една сравнителна млада възраст (23), но наскоро научих един нов и много ценен урок - говоренето е дадено на човека за да го използва!!! Защо питате тук, а не говорите откито с дъщеря си? Убедена съм, че и тя има какво да ви каже, както и вие на нея, но социализацията на нашето общество казва "по-добре да премълчиш някои неща, за да не нараниш човек". Какво ще научите за нейните упреци, желания, съжаления, извинения, разбиране или искане на прошка ако Вие не говорите с нея. Когато мен ме е страх да говоря открито (за да не нараня някого или защото очаквам услуга или нещо от този сорт) винаги си повтарям една велика мисъл на Сенека и вярвам, че ще я разберете много добре: "Никой не може да си прави планове за цял живот, след като не е господар дори на утрешният ден". И нещо друго - родителите възпитават до една възраст, от там нататък само съветват, те са родители за да са зад гърба на детето, но това дете никога няма да си вземе своите уроци от живота ако не греши. Как казва една моя близка - родителите съветват, ако добичето чуе - супер, ако ли не се опитваме да омекотим удара колкото се може повече, но удари трябва да има, иначе не е живяло". Успех в решението.

Ади бе и вие кво критикувате жената?! Вие отличните!.. И аз съм имала кви ли не връзки, майка не ги е одобрявала, но никога заради мъж, който утре вруги ден не се знае дали няма да ме зареже и тогава кой остава до мен? Единствено МАМА, която ме е отгледала толкова години и никога няма да ме изостави. МАМА, която е била още от първите ми минути до мен! Радвам се, че послушах майка си и зарязах връзките си, защото мама беше права! Майките винаги са прави. Никоя майка не би искала злото на собственото си дете. Така че ценете майките си. Заради вчерашни простаци недейте нараява майка ви която цял живот ще е до вас! ..

Хубаво си направила, че си заминала за чужбина. Изобщо недей се връща. Вече си имаш нов живот, далеч от депресията. Остави да те обвинява. Прави го защото не може да осъзнае колко е проста! ..Тя сама си го избра, така че си стой там където си и недей се връща при нея. :) Нека си разбере грешката да съжалява

Проблемът е, че много сте дали и жертвали, затова и много искате. Приемете, че дъщеря ви има право да решава сама живота си, дори когато греши. Сгрешили сте, когато сте се намесили пряко преди, но сега ще сгрешите отново, ако се върнете, за да дундуркате порасналата си дъщеря. Повярвайте, нищо добро няма да излезе от цялата работа и няма да има доволни. Говорете, срещайте се, подкрепяйте в рамките на възможното, но не живейте чуждия живот. И за какво изоставяне става дума при пълнолетен човек, при това с изисквания към другите да не му се бъркат в живота?! Не се оставяйте да ви манипулират, децата го могат :)

даааааа

ами наи добре остави я сама