Ще се опитам да бъда кратка, на 26 години съм, може би отпреди 9-10 години харесвам едно момче, който в момента е на 33 години.
Предпоследно го видях преди 2 години случайно. Той живее и работи в чужбина....
Аз съм на 27 години, той е на 25 години. Преди него винаги усещах, че имам проблем с комуникацията с мъжете, не усещах да съм себе си, не можех да споделям, усещах бариера между мен и партньорите, с които съм била....
Майка ми ми е разказвала, как баща ми я е биел преди сватбата (докато е била бременна с мен) и така вече 15 години ( разведоха се преди 1 година но за това по-късно)....
Аз съм момиче на 19 години,
когато бях на 5 години майка ми ни остави и от тогава не съм я виждала, чичо ми почина когато бях на 8, и сега съм само с баща си, а баба ми и дядо ми живеят в друг град и са много възрастни...
И когато повече от 15 години си наричала тази приятелка "сестра", историята става драма. С това момиче сме приятелки от деца. С нея и заради нея съм правила толкова глупости. Споделяхме си всичко....
Занимаваме се от близо две години, няколко пъти се разделяме, Защото рязстоянието ни разделя но не след дълго намираме пътя един към друг и изживяваме една прекрасна любов....
Вече втора година сме заедно. Аз познавам семейството му. Преспивам у тях, той познава моето семейство идва в нас. Но проблема е, че нито говори да заживеем заедно, нито за сватба, правим опити за бебе....