Как да преодолея този проблемен момент...
редакция:
Здравейте! Моята история е следната. . .
В момента съм сам, имам възможността да бъда с едно момиче, за което изглежда ми пука. Проблемът е, че преди време имах един период, в който доста си патих и сега винаги си имам едно наум.
Но работата е в това, че когато си флиртувам с нея - нямам проблем и знам какво правя и знам какво искам. Обаче когато настъпи моментът, в който трябва да предприема някакво действие, аз започвам да се колебая и се обърквам.
Започвам да си мисля дали наистина го искам. . . и се обажда "старото напомняне" и винаги ми припомня какво съм претърпял. . .
Обръщам се към Вас за помощ, с молбата да ми дадете някакъв съвет, защото от край време се мъча да го преодолея този момент и все се обажда това "едно на ум"
А сега ще Ви кажа за какво иде дума. . Това е преди доста време, когато ми забиха нож в гърба и сега просто винаги се сещам и си имам едното на ум, даже бих казал, че не обичам да споделям за себе си, но когато започне да ми пука за някой, започвам и да се разкривам по малко. . .
Честно казано пробвах по различни начини да реагирам, но все някак си не се получава. Все се стига до едно и също, а именно само приказки и никакви действия. . .
В момента съм сам, имам възможността да бъда с едно момиче, за което изглежда ми пука. Проблемът е, че преди време имах един период, в който доста си патих и сега винаги си имам едно наум.
Но работата е в това, че когато си флиртувам с нея - нямам проблем и знам какво правя и знам какво искам. Обаче когато настъпи моментът, в който трябва да предприема някакво действие, аз започвам да се колебая и се обърквам.
Започвам да си мисля дали наистина го искам. . . и се обажда "старото напомняне" и винаги ми припомня какво съм претърпял. . .
Обръщам се към Вас за помощ, с молбата да ми дадете някакъв съвет, защото от край време се мъча да го преодолея този момент и все се обажда това "едно на ум"
А сега ще Ви кажа за какво иде дума. . Това е преди доста време, когато ми забиха нож в гърба и сега просто винаги се сещам и си имам едното на ум, даже бих казал, че не обичам да споделям за себе си, но когато започне да ми пука за някой, започвам и да се разкривам по малко. . .
Честно казано пробвах по различни начини да реагирам, но все някак си не се получава. Все се стига до едно и също, а именно само приказки и никакви действия. . .
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 3
53
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Съветът който бих ти дал е да продължиш напред. Всеки човек е различен. Не сравнявай новите с предходните партньори. Не подхождай с недоверие. Да ще бъдеш разочарован пак, но това е пътя по който трябва да минеш за да намериш сродната си душа. Последния съвет който ще ти дам е да не мислиш много преди да предприемеш първата крачка, ако изпуснеш момента който е между втората и четвъртата среща ще си намериш приятел в който си влюбен. Успех! :)
На първо място трябва да забравиш миналото и разочарованието, което ти е донесло. Всички сме страдали от любов, но не трябва да позволяваш на миналото да те преследва и пречи в новите връзки, нито да се комплексираш, че едва ли не проблемът е в теб. Просто не си срещнал правилния човек, който ще те обича такъв, какъвто си и ще те направи щастлив. Истината е, че трудно се намира точната "половинка" и повечето хора наистина се задоволяват с нещо което им попадне и което смятат за най-подходящо към момента, което е много погрешно. Така си разбиват живота - и своя, и на другия човек и на децата си. Но ако трябва да ти вдъхна малко позитивизъм ще ти кажа, че няма срок за появяването на истинската любов в живота. Тя идва в най- неподходящия момент и тогава, когато най- малко я очакваш Любовта е за смелите, за хората, които са готови да се борят за нея и да минат през различни препятствия и трудности.
В привличането всичко е химия, няма разум и мисли. Химията винаги се усеща, не може да се сбърка по беглите погледи и леки усмивки, пеперудите в стомаха, постоянното нервничене, когато човекът е наоколо. Първия контакт със сетивата е най верния . Щом си я харесал действай. Иначе рискуваш да си останеш сам или да живееш с жена, която не обичаш, само защото е била по-активна и е направила първата крачка. Но ако не я харесваш достатъчно и започнеш да си търсиш причини да я харесаш, тогава няма смисъл, не се насилвай. Само ако наистина ти харесва действай или поне ясно й покажи, че я харесваш, може пък тя да е по-смела и да действа тя първа. Ако не опиташ ще ти двойно по-криво, защото винаги ще си задаваш въпроса – дали не си изпуснал любовта, след време най-много ни боли от пропуснатите възможности и неизживяните моменти. Успех!