И от тогава си пращаме сърца, целувки и темп подобни. Ето, че наближи и екскурзията, която беше в началото на юни. Когато всички се качихме в автобуса аз 2 приятелки, Едуард и неговия приятел бяхме най-отзад....
Върнах се в родния си град с разбитосърце и горещи, парещи сълзи, че така и не успях да разбера "какво не ми е наред".
Както и да е. Всичко това сигурно звучи на мнозина познато до болка. Типичната раздяла....
Направо със свито сърце отидох да му дам поръчката от клиентите, защото си мислех, че ще ми се навика, както прави с останалите. Но уви, изобщо не беше така....
Страхотен е, със него се заливам от смях, като му чуя гласа и някак си почвам да треперя, на всяка негова шега се смея от сърце, когато засечем погледи и ме побиват тръпки, и мислите ми става страшно....
Сега са само приятели и си пишат, но все още той и казва, че има чувства към нея, праща и целувки и сърца.
Една вечер, когато бях много тъжна поради любовен неуспех, момчето ми писа....
Знам че никога няма да имам деца и тн. , само се моля за СВОБОДАТА СИ и тази на баба, защото и тя се разболя от сърце, треперя и за нея, даже усещам как и аз вече не издържам и как сърцето ми често излиза извън ритъм!...
Нервите са ми разбити на макс. Университета ми най-мн ще пострада от всичко това и нз как ще си подредя живота. Незнам колкото и да не мога без нея дали да не я освободя от себе си, мъчно ми е и за нея и за мен....