Здравейте, аз също реших да пиша и да споделя болката си. Цели 5 години бях с едно момче, което преживя голяма болка и мъка, тъй като загуби майка си. оттогава всичко тръгна назад. Изневери ми, аз успях по някакъв начин...
Запознах се с едно красиво момиче наскоро, спомена че има приятел. Излизахме всяка вечер заедно с нея и още едно момиче, аз и въпросното момиче бяхме всеки ден заедно, на плаж, обядвахме, вечер излизахме....
Изминаха две седмици, в които аз все още се виждах с нея, но вече от съжаление, не можех да преглътна това, че ме излъга, че не ми спомена нищо за бременността....
както той без мен той ми казва:
Спокойно ще видят, че много се искаме и ще се откажат от това да ни разделят
не знам какво да правя аз съм туркиня, а той циганин дайте ми съвет ще ви бъда благодарна. . . . забравих да спомена...
Приятно ми е с него, тъй като имаме прекрасни спомени, но на моменти ме задушава. Провеждали сме хиляди разговори относно ревността му, недоверието му, държането на сметка, но той не се разбира. . ....
Кое е по-добре да носим, кое ще остави дълбок спомен в душите ни - искрената усмивка или дълбокото деколте на блузата ни? Защо ни е страх да признаем чувствата си?
Защо следваме робски егото си?...
Учебната година наближава, предстои ни 12 клас, най-хубавите спомени, а сега сигурно ще се правим, че не се познаваме. Тя си намери приятел, който наистина много я промени....
Как мислите, трябва ли да продължа с връзка, в която не се чувствам комфортно на 100% колкото и много да го обичам, или да загърбя всички спомени и чувства, които имам и да се опитам да продължа?...