Искам да спомена, че сме от различни градове и разстоянието между тях е 250км. Години по-късно, когато тя беше на 16, започнахме да пишем по-често, започнахме да си споделяме и се влюбихме един в друг....
Искам ако теб те няма, да няма и спомени. Само за това се моля. Иначе няма да го понеса. Няма да съм аз без теб! Обичам те безкрайно!Обичам те, мамо! Само стой до мен! Моля те!...
Всички спомени ме връхлитат - майка му, която не спираше да плаче, затворения ковчег, снимката му. Сънувам го почти всяка вечер. Зле ли постъпвам спрямо него като не отивам на гроба му?...
често съм наранена и дори ми е трудно да разбера кога някой казва нещо на шега и кога наистина . . всеки път когато си тръгна от светльо сякаш всеки наш момент всяка докосване сякаш дори самият той е много много далечен спомен...
викане по нас. . . повече да не съм ви видял тук, щом така ще правите. . . . ех, а най-лошото беше, че тоя познава родителите ни и като знаем какъв е ще каже на тях, но това не е важно, важно е, че този ден може би остава спомен...
Аз много се разстроих и баба ми (майката на баща ми), която също присъстваше на разговора, ме хвана за ръка и аз плачейки, а тя водейки ме, сме обиколили целия град, а аз нямам спомен от случката....
Забравих да спомена, че и той е семеен и е с две години по голям от мен. Започнахме да излизаме от офиса заедно под предлог че отиваме по работа всеки ден и да се прибираме все по-късно и по-късно....