Казвал ми е толкова хубави неща, имаме доста спомени заедно...Но нищо не е минавало по между ни....Знаем, че се харесваме, но....Той е срамежлив...Но с времето малко го преодолява, но не съвсем......
Знам колко те боли, спомена за хубавите ни мигове не престава да ме дразни. Всеки има спомените свой, а ти си моят спомен. Всяка вечер чувам нежният ти глас! Нима не знаеш колко ме боли....
Сладка усмивка обхваща лицето ми и потъвам в спомени от почти година време.
Първото нещо което изплува внезапно в съзнанието ми, като балончета въздух от вода, е как зимната нощ се прокрадва тихо на пръсти....
Тъжно е, че в живота най–тежко е любовта, болест да беше щеше да мине, спомен щеше да се отмие, но щастието да търсим там където не ни чака най–тежи.......
Той неохотно си спомни, че всъщност знае за едната задача. Така си направих извода, че даже и да разбере за някое мое постижение, после бързо го забравя....
От тук нататък не ми остава друго, освен да сложа край на това, не се виждам в бъдещето, а имам спомени, които не мога да поправя, спомени, които не ми дават покой й най - важното, желание за живот....
Самият факт, че си нямаш приятели е сериозна пречка и да си намериш, защото днешните хора няма да те разберат и ще те отблъснат, дори и да се запознаеш с някой, той си има среда, приятели, с общи преживявания, спомени, теми...
Сърцето ми се дави в сълзи всяка нощ с всеки спомен за него.
Най-известното и готино момче в цялото училище 11 клас и с много фенки (занимава се с музика). И така всичко стана много бързо....